— Това ти го намерих на възглавницата — каза Том и му подхвърли пръстена, който си беше купил сякаш преди цяла година. — Прощален дар, изглежда. Имаше също любовничета и някакви други цветя, пръснати и на двете възглавници.
Мат нахлузи пръстена на пръста си.
— Той си е мой, да те изгори дано! Платил съм си го.
Старият веселчун потърка мустаците си с пръсти и се окашля в безполезно усилие да скрие широката си усмивка. Джюйлин пък си свали тъпата тарабонска шапка и много усърдно започна да изучава вътрешността й.
— Кръв и проклета… — Мат вдиша дълбоко. — Надявам се, че сте отделили малко време и за своите вещи — каза той хладно. — Защото веднага щом спипам Олвер, тръгваме, дори да се наложи да оставим някоя раздрънкана лютня и някой ръждясал мечотрошач. — Джюйлин отри с един пръст ъгълчето на окото си, каквото и да значеше това, но Том се намръщи. Обиди по адрес на флейтата или лютнята си ги приемаше лично.
— Милорд — каза скръбно Лопин. Беше мургав, почти оплешивял мъж, по-дебел и от Сумеко, и черното му тайренско палто на човек от простолюдието, впито до кръста и уширяващо се надолу, наистина му изглеждаше тясно. Обикновено бе сериозен и надут почти като Нерим, но сега очите му се бяха зачервили, сякаш беше плакал. — Милорд, има ли някаква възможност да остана да видя погребението на лорд Нейлсийн? Добър господар беше.
Болно му беше на Мат да му каже „не“.
— Всеки, който остане, може да остане за дълго, Лопин — отвърна му той кротко. — Слушай, ще ми трябва някой, който да се грижи за Олвер. Нерим е изцяло зает с мен. Впрочем, Нерим скоро ще се върне при Талманес, нали знаеш. Ако искаш, мога да те взема при мен. — Свикнал беше вече със слуга, а времената бяха трудни да си намери човек работа.
— Това много би ме радвало, милорд — отвърна му с печал шишкото. — Малкият Олвер толкова ми напомня за сина на малката ми сестра…
Само че когато влязоха в стаите на Мат, намериха там лейди Ризел, много по-прилично облечена, отколкото когато я бе видял последния път, и сама.
— И защо да го държа вързан за мен? — отвърна тя и наистина великолепната й гръд се занадига възбудено, докато тя опираше юмруци на кръста си. Придворните на кралицата май не трябваше да държат такъв рязък тон на „патенцето“ й. — Ако срежеш много крилцата на едно момче, от него никога няма да стане мъж. Той изчете страниците си на глас, седнал на коляното ми — ако го бях оставила, цял ден щеше да чете — реши си и задачите и аз го пуснах. Но защо толкова се притеснявате? Той ми обеща да се върне до залез слънце, а ми се струва, че много държи на обещанията си.
Мат подпря своя ашандарей в ъгъла и поръча на другите мъже да оставят багажа и да отидат да намерят Ванин и останалите Червени ръце. След което остави възхитителната гръд на Ризел и на бегом се изнесе в покоите, които деляха Нинив и другите жени. Всички се оказаха там, заедно с Лан, вече наметнал стражническия си плащ и с дисаги на раменете. Неговите, както и на Нинив, изглежда. А по пода бяха струпани камара дебели вързопи с рокли и възголеми сандъци. Мат се зачуди дали щяха да накарат Лан да пренесе и тях.
— Разбира се, че ще трябва да го намериш, Мат Каутон — заяви Нинив. — Да не мислиш, че ще оставим детето тук? — Като я слушаше човек, щеше да си помисли, че точно това се е канел.
Изведнъж го засипаха с предложения да му помогнат, като не само Нинив и Елейн предложиха да отложат заминаването за фермата, но и Лан, Биргит и Авиенда настояха да се включат в търсенето. Лан както винаги беше корав като скала, но Биргит и Авиенда…
— Сърцето ми би се пръснало, ако нещо се случи с горкото момче — каза Биргит, а Авиенда добави също толкова разгорещено:
— Винаги съм твърдяла, че не се грижиш добре за него.
Мат стисна зъби. Из улиците на града Олвер като нищо можеше да се измъкне и от осем души, преди да се появи в двореца чак по заник слънце. Вярно, че държеше на обещанията си, но нямаше да се лиши и от една минутка на свобода, ако не му се налагаше. Повече очи щяха да означават по-бързо търсене, особено ако се включеха и всички Мъдри жени. Поколеба се няколко мига. Трябваше все пак да си спази обещанията.
— Купата е прекалено важна — каза той. — Онзи голам все още е някъде из града, а може би и Могедиен, както и Черната Аджа в добавка. — Заровете затътнаха в главата му. На Авиенда нямаше да й хареса да я сложи в един кюп с Нинив и Елейн, но точно в този момент му беше все едно. Той се обърна към Лан и Биргит. — Пазете ги добре, докато се върна. Да ги опазите живи и здрави.
Авиенда обаче го изненада, като заяви:
— Ще ги пазим. Обещавам. — И опипа дръжката на ножа си. Явно не разбра, че попада в групата на пазените.