Нинив и Елейн обаче го разбраха. Нинив го изгледа така, сякаш искаше черепа да му пробие с очи; Мат очакваше да си дръпне и плитката, но странно, ръката й само посегна към нея и се отпусна. Елейн се задоволи само да си вирне брадичката и да го изгледа смразяващо с големите си сини очи. Без трапчинки този път.
Лан и Биргит също го разбраха.
— Нинив е животът ми — отвърна простичко Лан и сложи ръка на рамото й. Странното беше, че тя изведнъж много се натъжи, след което също така изведнъж стисна зъби, сякаш се готвеше да мине през стената и да изрови голяма дупка в нея.
Биргит погледна ласкаво Елейн, обърна се към Мат и отвърна:
— Ще я пазя. Истината на честта.
Мат подръпна неловко реверите на палтото си. Все още не беше сигурен колко и беше казал, когато се бяха напили. Светлина, тази жена попиваше виното като сух пясък. Въпреки това й отговори като същински барашандарски лорд:
— Честта на кръвта. Истината на кръвта.
Биргит кимна и ако можеше да съди по изумените погледи на Нинив и Елейн, изглежда, все още беше запазила тайните му. Светлина, ако някоя Айез Седай научеше за спомените в главата му, наопаки щяха да го преобърнат, докато не изровят от него и последното „защо“ и „как“.
На тръгване Нинив го хвана за ръкава.
— Не забравяй бурята, Мат. Скоро ще избухне, знам го. Пази се много, Мат Каутон. Чу ли ме? Тилин знае посоките към фермата, когато намериш Олвер.
Той й кимна и тръгна, а заровете в главата му закънтяха като ек от тропота на тичащите му ботуши. По време на търсенето ли трябваше да се пази, или докато Тилин му казва посоките? Нинив с нейното „Вслушване във вятъра“! Нима смяташе, че малко дъждец ще го разтопи? Като си помислиш, използваха ли тази Купа на ветровете, пак щеше да завали. Сякаш не беше валяло от години. Нещо притегли мислите му, нещо свързано с времето и с Елейн, но той бързо го отхвърли. Грижите трябваше да се отхвърлят една по една, а първата му грижа сега беше Олвер.
Всички мъже го чакаха в дългото помещение на Червените ръце близо до конюшните, всички прави, с изключение на Ванин, който се беше изтегнал на едно от леглата, събрал пръсти на корема си. Според Ванин човек трябваше да си отдъхва при всяка възможност. Но като влезе Мат, той също стана. Грижеше се за Олвер също като всеки друг от мъжете; Мат само се боеше, че ще започне да го учи как да краде коне и да бракониерства. Всички загледаха Мат напрегнато.
— Ризел каза, че Олвер е облечен в червено палто — обясни им той. — Има навика да си ги раздава, но всяко улична хлапе в хубаво червено палто сигурно ще знае къде е бил Олвер последния път. Всички тръгваме в различни посоки. Ще обикаляте от Мол Хара навън и ще гледате да се връщате след около час. Изчаквате да се върнат всички, след което тръгвате отново. Така, ако някой го намери, другите няма да продължават да го търсят до утре. Всички разбраха ли? — Те кимнаха.
Това понякога го удивляваше. Длъгнестият Том с бялата му коса и мустаци, който някога беше бил любовник на кралица, при това много по-охотно от него самия, и много повече от любовник, ако можеше да се вярва на половината от приказките му. Харнан с квадратната му челюст, с татуировката на брадичката и много други още къде ли не, цял живот прекарал като войник. Джюйлин с неговата бамбукова тояга и мечотрошача на бедрото му, който смяташе, че по нищо не отстъпва на никой лорд, въпреки че все още го притесняваше да носи меч, и Ванин, в сравнение с когото дори Джюйлин щеше да мине за подмазвач и угодник. Кокалестият Фергин и Гордеран, широк в раменете почти колкото Перин, както и Метвин, чието бледо кайриенско лице още му придаваше момчешки вид, въпреки че беше доста по-голям от Мат. Някои от тях следваха Мат Каутон, защото смятаха, че е късметлия, защото неговият късмет можеше да ги опази живи, когато се извадят мечовете, а други — по причини, които той не разбираше съвсем, но все едно го следваха. Дори Том не си позволяваше нещо повече от възражение на неговите заповеди. Може би случката с Ренайле си беше нещо повече от късмет. Може би това, че беше тавирен, вършеше нещо повече от това само да го въвлича в купища неприятности. Изведнъж той се почувства… отговорен… за тези мъже. Мат Каутон и отговорността не се връзваха никак. Беше неестествено.
— Пазете се много и си отваряйте очите на четири — каза им той. — Знаете какво е навън. Буря идва. — Това пък защо го каза? — Хайде. Времето си тече и само губим светлина.
Вятърът все така вееше и замиташе прах през Мол Хара със статуята на отдавна мъртва кралица насред фонтана, но никакъв друг признак на буря не се забелязваше. Нариен се беше прославила със своята честност, но едва ли чак толкова, че да я изобразят със съвсем гола гръд. Следобедното слънце напичаше високо в чистото, без нито едно облаче небе и каменните плочи на настилката бяха нажежени.