— Прекършва се вече — каза Мъдрата сухо. — Напойте я и я доведете. — Обърна се и си намести шала, забравила сякаш за Галина Касбан. За Терава Галина Касбан бе нещо по-незначително и от псе.
Галина не се опита да се изправи; достатъчно пъти досега я бяха „поили“. Зажадняла за глътка вода, тя не оказа съпротива, когато една едра Дева я хвана за косата като Терава преди малко и изви главата й назад. Само отвори устата си колкото можеше по-широко. Друга Дева, с дълъг белег, пресичащ лицето й през носа и брадичката, вдигна един мях и бавно изля струйка вода в чакащата уста на Галина. Водата беше топла и застояла. Беше превъзходна. Тя загълта на пресекулки, непохватно, задържайки челюстите си широко отворени. Искаше й се да отмести лице, за да я облее оскъдната струйка по бузите и челото. Но задържа главата си съвсем неподвижно, тъй че и последната капчица да се излее в гърлото й. Разливането на вода й беше спечелило още един бой — пребили я бяха пред едно поточе, шест крачки широко, затова, че си бе намокрила брадичката с шепа вода.
Когато най-после прибраха меха, Девата я повдигна да се изправи и Галина изстена. Мъдрите сбираха поли, оголвайки крака много над високите си до коленете чизми. Не можеше да се впуснат в бяг отново. Не и този път. Не и през тези каменисти чукари.
Но Мъдрите се понесоха напред, също тъй леко, както през равнините. Някаква Дева я шибна с пръчка през бедрата и Галина се запрепъва в подобие на бяг. Пръчката шибаше краката й всеки път, щом поддадяха. Ако този бяг продължеше през целия ден, щяха да се редуват — една Дева да размахва пръчката, а друга да я влачи. Тичаше и тичаше Галина, тътреше се, катереше се с усилие по склон след склон и почти се пързаляше надолу. Жълто-кафява планинска котка, нашарена с кафяви ивици и по-тежка от човек, им се озъби от една скалиста издатина над тях; женска — липсваха туфите в ушите й и пухкавите бакенбарди. На Галина й се дощя да й извика да побегне, да избяга преди да я е спипала Терана. Айилките преминаха тичешком под очите на звяра, без нищо да ги притесни, и Галина се разрида от ревност заради свободата му.
Все някой ден щяха да я освободят, знаеше го. Кулата нямаше да позволи една Сестра да остане в плен. Елайда нямаше да позволи една Червена да я държат в плен. Алвиарин със сигурност щеше да й прати избавление. Все някой щеше да го направи, все някой щеше да я освободи от тези чудовища, особено от Терава. За такова освобождение всичко щеше да обещае. Щеше дори да изпълни тези обещания. Беше се освободила от Трите клетви, когато се присъедини към Черната Аджа, замествайки ги с други три, но в този момент искрено вярваше, че ще спази думата си, стига тя да й донесеше избавление. Всяко обещание, пред всеки, който я освободеше. Дори да е мъж.
Докато стигнат първите ниски шатри, чиито цветове се сливаха с гористите планински склонове също както дивата котка, вече я крепяха и теглеха две от Девите. Отвсякъде се занадигаха викове, радостни викове за поздрав, но Галина я завлякоха след Мъдрите, по-навътре и още по-навътре в стана, и я блъскаха на земята.
— Много се забавихте, Терава — чу тя някак познат глас. — Девет дни. Прекалено много.
Девет дни? Откакто айилките бяха простреляли коня под нея, в паметта й беше настанала мешавица от жажда, тичане и бой, но със сигурност бяха много повече от девет дни. Седмици със сигурност. Месец може би, ако не и повече.
— Доведете я — рече нетърпеливо познатият глас.
Нечии ръце я вдигнаха, блъснаха я напред и я вкараха в голяма шатра с вдигнати платнища. Хвърлиха я върху застланите килими с червено-синя тайренска плетеница от застъпващи се цветя. С усилие, тя надигна глава.
Отначало не можа да види нищо друго освен Севанна, седнала на голяма възглавница с жълти ресни. Севанна, с косата й като финоткано злато и с ясните й като смарагди очи. Вероломната Севанна, която им беше дала дума, че ще отвлече вниманието, нахлувайки в Кайриен, а после бе нарушила обета си, опитвайки се да освободи ал-Тор. Севанна, която поне можеше да я измъкне от лапите на Терава.
Тя се изправи с мъка на колене и чак сега разбра, че в шатрата има и други. Терава седеше на възглавница вдясно от Севанна, първа в извита редица от Мъдри, всичко четиринадесет жени, способни да преливат, макар че Микара, която все още държеше щита около нея, по-скоро стоеше, отколкото седеше в края на тази редица. Половината от тях бяха от числото на Мъдрите, които я бяха пленили с такава обидна лекота. Никога вече нямаше да прояви такава небрежност към Мъдри. Никога. Мъже и жени в бели роби се движеха зад Мъдрите и им поднасяха безмълвно тави от злато и сребро с малки чашки, а други вършеха същото от другата страна на просторната шатра, където, вляво от Севанна, седеше сивокоса жена в айилска дреха и панталони на кафяви и сиви шарки, в челото на една редица от дванадесет каменолики айилци. Мъже. А тя нямаше нищо по себе си освен една долна риза, при това раздрана. Галина стисна здраво зъби, за да затаи писъка си. Задържа вдървена главата си, за да не понече да я зарови в постелките и да се скрие от тези очи.