Скръстила ръце, Севанна гледаше как Айез Седай — да’цанг — се смъкна със залитане по склона и спря до една от Девите, клекнала с пръчка в ръка, и пусна големия колкото човешка глава камък, който беше носила. Черната гугла се извърна за миг към Севанна, но да’цанг бързо се наведе да вдигне друг голям камък и се затътри обратно нагоре, за да го домъкне на петдесетина крачки, където я чакаше Микара с друга от Девите. Там пусна втория камък, наведе се да вдигне нов и отново тръгна надолу. Да’цанг винаги се подлагаха на позора да вършат безсмислен труд; освен ако много не се наложеше, на тази жена нямаше да и се позволи дори да поднесе чаша вода, но мъката от безцелния труд щеше да изпълва часовете й, докато не се пръснеше от срам. Слънцето имаше да извърви дълъг път до най-високата си точка, а я чакаха много такива дълги дни.
— Не мислех, че ще се самообвини със собствената си уста — каза Риале до рамото на Севанна. — Ефалин и останалите са почти сигурни, че открито си е признала убийството на Десайне.
— Тя е моя, Севанна. — Терава беше стиснала челюсти. Можеше и да е пленила жената, но да’цанг не принадлежаха на никого. — Мислех да я облека в копринени дрехи на гай-шайн — промърмори тя. — Каква полза от това, Севанна? Очаквах да възразявам срещу предложения да й се среже гърлото, не срещу това.
Риале погледна Севанна накриво и каза:
— Севанна смята да я прекърши. Дълго сме говорили с нея какво да направим, ако пленим някоя Айез Седай. Севанна иска някоя питомна Айез Седай да носи бяло и да й слугува. Но една Айез Седай в черно също върши работа.
Севанна придърпа шала на раменете си, подразнена от тона й. Не чак подигравателен, но с явното съзнание, че тя иска да използва преливането на Айез Седай, все едно че е нейно. Трябваше да е възможно. Двама гай-шайн минаха покрай Мъдрите, понесли огромен обкован с бронз сандък. Ниски и бледолики, съпруг и съпруга, преди те бяха били лорд и лейди, в земите на дървоубийците. Двамата сведоха глави с повече покорство от всеки айилец, обличал някога бялото; тъмните им очи бяха присвити от ужас да не им се каже груба дума, камо ли да ги шибнат с пръчка. Влагоземците човек можеше да ги дресира като коне.
— Тя вече е дресирана — изръмжа Терава. — Видях го в очите й. Тя е като птица, пърхаща в ръката ти, уплашена да полети.
— За девет дни? — възкликна невярващо Риале.
— Тя е Айез Седай, Терава — каза Севанна. — Видя как лицето й пребледня от гняв, когато я обвиних. Чу я как се изсмя, когато заговори за убийство на Мъдри. — Севанна изсумтя сърдито. — И я чу как ни се закани. — Жената беше коварна като всички дървоубийци — говореше за награди и оставяше заканата, премълчана покрай наградите, сама да изкрещи между думите. Но какво друго можеше да се очаква от Айез Седай? Дълго време ще трябва, докато се прекърши, но тази Айез Седай на колене ще падне да се моли да служи, дори да са нужни години. — А постигнеше ли го… Айез Седай не можеха да лъжат, разбира се. Очаквала беше Айез Седай да отрече обвинението й. Закълнеше ли се да й служи…
— Ако искаш да накараш някоя Айез Седай да ти се подчинява — каза един мъжки глас зад гърба й, — това може да помогне.
Севанна рязко се обърна и видя пред себе си Каддар, а до него жената Айез Седай — Майсия, и двамата облечени в тъмна коприна и с фини дантели, както преди шест дни, и двамата с издути торби, увиснали неуместно на раменете им. Каддар й поднесе в тъмната си длан гладка бяла палка, дълга около една стъпка.
— Как се озовахте тук? — попита тя, а после присви ядосано устни. Явно беше дошъл както миналия път; просто се беше изненадала от появата му посред самия стан. Тя дръпна предложената й палка и както винаги той отстъпи назад, за да не може да го достигне с ръка. — Защо си дошъл? — настоя тя. — Какво е това? — Малко по-тънка от китката й, палката беше съвсем гладка с изключение на няколко странни наклонени знаци, всечени в единия й край. Малко приличаше на костена, малко — на стъклена. И беше много хладна на пипане.
— Можеш да я наречеш Клетвена палка — каза й Каддар и си показа зъбите, което несъмнено трябваше да мине за усмивка. — Попадна в ръцете ми едва вчера и веднага се сетих за теб.
Севанна стисна здраво палката, за да не я захвърли. Всеки знаеше какво прави Клетвената палка на Айез Седай. Без да смее дори да го помисли, камо ли да го изрече, тя я затъкна зад колана си.
Риале изгледа навъсено палката на кръста на Севанна и очите й се повдигнаха бавно и хладно към лицето й. Терава намести шала си, гривните й издрънчаха и устните й се свиха в тънка усмивка. Едва ли щеше да има шанс някога някоя от тях да докосне тази палка, както и която и да е Мъдра, но все пак оставаше Галина Касбан, а тя щеше да се прекърши.