Гарванооката Майсия, малко зад Каддар, се усмихна почти толкова тънко, колкото Терава. Видяла беше и беше разбрала. Наблюдателна беше за влагоземка.
— Елате — обърна се Севанна към Каддар. — Ще пием чай в шатрата ми. — И вода нямаше да поиска да сподели с него. Тя надигна полите си и закрачи нагоре по склона.
За нейна изненада, Каддар също се оказа наблюдателен.
— Трябва само някоя Айез Седай — заговори той и се ухили неочаквано, показвайки всичките си зъби на Риале и Терава — или която и да е способна да прелива жена, да хване тази палка и да изрече обетите, които ще й поискаш, докато някоя друга прелее малко Дух в числото. Знаците в единия край — поясни той и вдигна оскърбително вежди. — Можеш да я използваш и за да я освободиш от обета й, но е по-болезнено. Поне доколкото разбирам.
Пръстите на Севанна леко докоснаха палката. По-скоро стъкло, отколкото кост, и много студена.
— Само на жени ли действа? — Тя се пъхна в шатрата пред него. Мъдрите и водачите на бойните общества си бяха отишли, но дузината гай-шайн от земите на дървоубийците още бяха тук, коленичили покорно в единия край. Никой преди не беше държал при себе си дузина гай-шайн, а тя имаше даже две. Трябваше обаче да им се измисли друго име, след като никога вече нямаше да свалят бялото.
— На жени, които могат да преливат, Севанна — отвърна й влезлият след нея Каддар. Тонът му беше невероятно обиден. В тъмните му очи светеше открита насмешка. — Ще трябва да почакаш, докато хванеш ал-Тор, за да ти дам нещо, с което да можеш да го държиш под контрол.
Той свали торбата от рамото си и седна. Не на някоя от възглавниците до нея, разбира се. Майсия не се побоя, че могат да й забият кама в ребрата — изтегна се на лакът почти до хълбока на Севанна. Севанна я изгледа накриво, но после небрежно разхлаби връзките на блузата си. Преди гръдта на тази жена не бе така закръглена като сега. Впрочем и лицето й сега изглеждаше по-красиво. Севанна едва се сдържа да не изскърца със зъби.
— Разбира се — продължи Каддар, — ако имаш предвид някой друг мъж… Има едно нещо, което се нарича обвързващ стол. Обвързването на мъже, които не могат да преливат, е по-трудно, отколкото на тези, които могат. Може би някой обвързващ стол е останал след Разрушението, но ще трябва да почакаш, докато ти намеря.
Севанна отново докосна палката, след което нетърпеливо нареди на един гай-шайн да донесе чай. Можеше да почака. Каддар беше глупак. Рано или късно щеше да й даде всичко, което искаше от него. А сега тази палка можеше да измъкне Майсия от него. Със сигурност жената нямаше да го защити. Само заради обидите му един ден щеше да облече черното. Севанна пое малка зелена чашка от подноса в ръцете на гай-шайн и сама я поднесе на Айез Седай.
— Добавена му е мента, Майсия. Много е освежаващ.
Жената се усмихна, но черните й очи… Е, каквото можеше да се направи с една Айез Седай, можеше да се направи и с друга. Или с повече.
— Какво става с пътуващите кутийки? — попита рязко Севанна.
Каддар отпъди с ръка гай-шайн и потупа торбата до себе си.
— Донесох толкова нар’баха — така се казват, — колкото можах да намеря. Достатъчно, за да се прехвърлите всички за една нощ, ако бързаш. А на твое място бих побързал. Ал-Тор, изглежда, е решил да ви довърши. От юг насам идват два клана, а други два се придвижват, за да ви нападнат от север. С техните Мъдри, всички готови да преливат. Заповядано им е да останат тук, докато ви избият или пленят до последния човек.
Терава изсумтя.
— Това е причина да се подготвим, влагоземецо, но не и да бягаме. Дори четири клана не могат да прехвърлят Камата на Родоубиеца за един ден.
— Че аз не ви ли казах? — Усмивката на Каддар бе всичко друго, но не и почтителна. — Изглежда, ал-Тор също е привързал няколко Айез Седай към себе си и те са научили Мъдрите да Пътуват без помощта на нар’баха, най-малкото — на къси разстояния. По двадесет-тридесет мили. Наскоро са го открили, изглежда. Може да се озоват тук след… хм, още днес. И четирите клана.
Можеше и да я лъже, но рискът все пак… Севанна можеше да си представи какво я чака, ако попадне в ръцете на Сорилея. Без да си позволи да трепне, тя отпрати Риале да уведоми Мъдрите. Тонът й не издаде нищо.
Каддар бръкна в торбата си и извади сив каменен куб, по-малък от говорещата кутийка, която тя бе използвала, за да го вика, и много по-прост на вид, без никакви знаци по него, ако не се смяташе яркочервеният диск, всечен на едната му стена.
— Това е нар’баха — каза той. — Използва сайдин, тъй че никоя от вас няма да види нищо, и има граници. Ако го докосне жена, няма да проработи с дни след това, така че ще трябва да ги раздам лично, а си има и други ограничения. Отвори ли се, Прагът остава за точно определено време, достатъчно, че да минат през него няколко хиляди души, ако не се бавят, а след това трябва да минат три дни, за да се възстанови. Имам достатъчно, които да ни отведат днес където трябва да идем, но…