От другата страна на леглото Самицу, със сребърните звънчета в косата й, и една слаба Сестра с дебели черни вежди и буйна гарвановочерна коса стояха с Кацуан, опряла юмруци на кръста си. Самицу и гарвановокосата Айез Седай носеха на раменете си шалове с жълти ресни и бяха стиснали челюсти досущ като Бера и Кируна, но пред твърдия поглед на Кацуан четирите останали изглеждаха колебливи. Двете групи жени не се гледаха една друга, а гледаха мъжете.
Откъм краката му до леглото стояха Дашива със сребърния меч и червеникаво-златистия Дракон, проблясващи на яката му, и Флин и Наришма, и тримата — с мрачни лица. С тях беше и Джонан Адли, чиято черна куртка изглеждаше опърлена на ръкава. Сайдин изпълваше и четиримата мъже, при това като че ли до предела. Дашива държеше почти толкова, колкото можеше да понесе самият Ранд. Ранд погледна Адли, който леко му кимна.
Изведнъж Ранд осъзна, че е съвсем гол под тънкия чаршаф, смъкнал се до кръста му, само с една превръзка, покриваща корема му.
— Колко съм спал? — попита той. — И как е възможно да съм жив? — Опипа боязливо белия плат на превръзката. — Камата на Фейн е от Шадар Логот. Веднъж видях как уби един човек с нищожна драскотина. Бързо издъхна и в големи мъки. — Дашива промърмори някаква люта ругатня, в която се спомена за Падан Фейн.
Самицу и другата Жълта се спогледаха смаяни, но Кацуан само кимна и златните накити по прибраната й на кок коса се разлюляха.
— Аха, Шадар Логот. Това обяснява някои нещица. Можеш да благодариш на Сумеко, че си жив, както и на господин Флин. — Не погледна към прошарения мъж със сивото венче около лисото теме, но той се ухили широко, сякаш му се беше поклонила; всъщност изненадващо, но Жълтата сестра наистина му кимна. — Както и на Корел, разбира се — продължи Кацуан. Всички те имат по малко дял, в това число в неща, които не мисля да са се правили от Разрушението насам. — Гласът й помръкна. — Без тях тримата щеше да си мъртъв. И все още можеш да загинеш, ако не се оставиш да те водят. Сега си длъжен да отдъхнеш, без усилия. — Стомахът му изведнъж изръмжа гръмко и тя добави: — Успяхме да ти налеем само малко вода и супа, откакто пострада. Два дни са много време без храна за болен човек.
Два дни. Само два. Той отбягна да погледне Адли.
— Ставам.
— Няма да им позволя да те убият, овчарю — каза Мин с твърд блясък в очите, — и няма да ти позволя ти сам да се убиеш. — И обгърна раменете му, сякаш искаше да го задържи.
— Щом Кар-а-карн желае да стане — каза с равен глас Амис, — ще накарам Нандера да доведе Девите от коридора. Сомера и Инайла много ще се зарадват да му окажат точно помощта, от която се нуждае. — Ъгълчетата на устните й трепнаха в усмивка. Самата тя някога беше била Дева и познаваше положението съвсем отблизо. Кируна и Бера изобщо не се усмихнаха, а го изгледаха навъсено, сякаш беше пълен глупак.
— Момченце — каза сухо Кацуан, — нагледах се вече на голото ти дупенце, но ако искаш да го фръцкаш тук пред шест жени, какво пък, на някоя може и да й хареса. Но само ако се изтърсиш по очи, ще те напердаша и ще те натикам набързо в леглото. — Ако се съдеше по израженията на Самицу и на Корел, двете с радост щяха да й се притекат на помощ.
Наришма и Адли зяпнаха слисани Кацуан, докато Флин се загърна в палтото си, сякаш спореше със самия себе си. Дашива обаче се изсмя дрезгаво.
— Ако искаш да разкараме жените… — Мъжът с простодушното лице започна да заприда потоци; не щитове, но сложни вълни от Дух и Огън, които, предположи Ранд, щяха да причинят доста болка на всяка, която се опиташе да прелее.
— Не — бързо каза той. Бера и Кируна щяха да се подчинят на простата заповед да напуснат, а след като Корел и Самицу бяха спасили живота му, дължеше им малко повече от болка. Но ако Кацуан си въобразяваше, че голотата му ще го задържи в леглото, чакаше я изненада. Не беше сигурен дали Девите изобщо бяха оставили у него някакъв помен от свян. Той се усмихна на Мин, разплете ръцете й, отметна чаршафа и слезе от леглото откъм страната на Амис.
Мъдрата присви устни; той почти видя в очите й как се замисля дали все пак да не извика Девите. Бера хвърли към Амис поглед, изпълнен с болка и несигурност, докато Кируна бързо обърна гръб и бузите й почервеняха. Той закрачи бавно към гардероба. Бавно, защото можеше да даде шанс на Кацуан, ако тръгнеше по-бързо.