— Фу! — измърмори старицата зад него. — Заклевам се, трябваше все пак да напердаша задника на това опърничаво хлапе.
— О, но ще се съгласиш все пак, че му е сладко дупето, нали? — възкликна друга Сестра зад гърба му с мелодичен мурандийски акцент. Трябваше да е Корел.
Добре все пак че си беше напъхал главата в гардероба. Девите не бяха изтискали от него чак толкова свян, колкото си мислеше. Светлина! Лицето му се сгорещи като фурна! Надявайки се движенията от обличането да скрият трепета му, той бързо започна да си надява дрехите. Мечът му стоеше опрян в дъното на гардероба с колана, увит около тъмната ножница. Той докосна дългата му дръжка, но после дръпна ръката си.
Бос, Ранд се извърна към тях, докато още затягаше връзките на ризата си. Мин все така седеше с кръстосани крака във впитите си панталони от зелена коприна и й личеше, че не може да реши дали одобрява, или я мъчи безсилие.
— Трябва да поговоря с Дашива и останалите Аша’ман — заяви той. — Насаме.
Мин се смъкна от леглото и се втурна да го прегърне. Не силно; много внимаваше да не докосне превързания му хълбок.
— Толкова чаках да те видя отново буден — промълви тя в ухото му и плъзна ръка по кръста му. — Имам нужда да остана с теб. — Последното го подчерта съвсем лекичко; видение трябваше да я е споходило. Или може би просто искаше да му помогне да се задържи на крака; ръката й на кръста му като че ли го подкрепи. Тъй или иначе, той кимна; наистина не беше сигурен, че краката му няма да поддадат. Опря ръка на рамото й и изведнъж осъзна, че не иска ашаманите да го видят изнемощял повече от Кацуан или Амис.
Бера и Кируна приклекнаха с неохота и се запътиха към вратата, но спряха, след като Амис не помръдна веднага.
— Стига да не се каниш да напуснеш тези стаи — каза Мъдрата, без никакъв намек този път, че говори на Кар-а-карн.
Ранд вдигна босия си крак.
— Имам ли вид на човек, който се кани да излиза някъде? — Амис изсумтя, но само хвърли поглед към Адли, подбра Бера и Кируна и трите излязоха.
Кацуан и другите две се задържаха само миг повече. Сивокосата Зелена също изгледа Адли. Едва ли беше чак такава тайна, че беше прескачал в Кайриен за цели дни. На вратата тя се спря и каза:
— И да не правиш никакви глупости, момченце. — Изрече го като строга леля на вдървения си от страх племенник, без повече обяснения. Самицу и Корел я последваха навън, поглеждайки навъсено ту него, ту тримата ашамани. След като се махнаха, Дашива се изсмя рязко и хрипливо и поклати глава.
Ранд се отдръпна от Мин да вземе ботушите и чорапите си, които бяха оставени до гардероба.
— Ще дойда при вас в преддверието като се обуя, Дашива.
Ашаманът с простодушната лице се сепна. Беше се загледал намръщено в Адли.
— Както заповядате, милорд Дракон — отвърна той и опря юмрук на сърцето си.
Ранд изчака четиримата мъже да излязат, седна на един стол, въздъхна облекчено и започна да си обува чорапите. Сигурен беше, че откакто беше станал и походил, краката му се чувстваха по-силни. По-силни, но все още не го крепяха добре.
— Сигурен ли си, че това е умно? — каза Мин, коленичила до стола му, и той я изгледа стреснато. Ако беше казал нещо в съня си през тези два дни, Айез Седай щяха да го знаят и Амис щеше да е вкарала вътре Инайла, Сомера и още петдесет Деви.
Той издърпа чорапа догоре.
— Видение имаш ли?
Мин скръсти ръце под гърдите си и го изгледа продължително. След малко реши, че това не действа, и въздъхна.
— За Кацуан. Тя ще те научи на нещо. Теб и всички Аша’ман. Всички вас. То е нещо, което трябва да научите, но какво е — не знам, знам само, че ще го научите от нея и на никой от вас това учене няма да му хареса. Изобщо няма да ви хареса.
Ранд се спря с ботуша в ръка, после натика крака си в него. На какво толкова можеше Кацуан или която и да е Айез Седай да научи Аша’ман? Жените не можеха да учат мъжете, нито мъжете жените: този факт бе толкова неоспорим, колкото самата Единствена сила.
— Ще видим — промълви той.
Това явно не удовлетвори Мин. Тя знаеше, че ще се случи, както и самият той; не грешеше никога. Но на какво изобщо можеше да го научи Кацуан? На какво можеше той да й позволи да го учи? Тази жена само го караше да се чувства несигурен и колеблив, така както не се беше чувствал от падането на Тийрския камък.
Той напъха крака си във втория ботуш, после извади от гардероба меча и едно червено палто със златно везмо — същото, което беше облякъл за срещата си с Морския народ.
— Що за сделка ми е сключила Мерана? — попита я той и Мин изсумтя раздразнено.
— Никаква, поне до тази сутрин. Откакто ти си тръгна, двете с Рафела не са напускали кораба, но изпратиха половин дузина бележки, с които все питаха дали вече си се оправил, за да се върнеш. Не мисля, че преговорите са продължили добре за тях. Предполагам, че би било твърде много да се надявам, че отиваш там.