За очите на Перин луната светеше почти толкова ярко, колкото слънцето, но точно в този миг му се дощя да е тъмно като в рог. Лицето на Ранд беше изпито и сгърчено, като лице на човек, комуто се иска да закрещи или може би да заплаче и се съпротивлява на това свое желание с всяка своя фибра. Номерът, познат на Айез Седай, с който се предпазваха горещината да не ги засегне, беше познат и на Ранд и Аша’ман, но сега той не го използваше. Топлината на нощта можеше да мине за дневен зной в разгара на лятото и по бузите на Ранд се стичаше пот също както по лицето на Перин.
Той не вдигна глава да се огледа, въпреки че ботушите на Перин силно изшумоляха в сухата трева, но заговори дрезгаво, без да спира да се поклаща.
— Сто петдесет и една, Перин. Сто петдесет и една Деви загинаха днес. Заради мен. Аз им обещах, разбираш ли. Не смей да спориш с мен! Млъкни! Махни се! — Ранд потръпна. — Не ти, Перин. Не ти. Трябва да спазвам обещанията си, разбираш ли. Длъжен съм, независимо колко боли. Но трябва да спазя и обещанията, които дадох на себе си. Колкото и да боли.
Перин се постара да не мисли за ориста на мъжете, досягащи Силата. По-щастливите от тях загиваха преди да полудеят; по-малко щастливите умираха след това. Все едно дали Ранд беше от по-щастливите, или не, всичко опираше до него. Всичко.
— Ранд, не знам какво да ти кажа, но…
Ранд сякаш не го чу. Поклащаше се напред-назад. Напред-назад.
— Айсан, от септата Джарра на Чарийн Айил. Тя загина днес заради мен. Чуонде от Каменни ридове на Миагома. Умря днес заради мен. Агирин от Дарайн…
Нищо друго не му беше останало освен да приклекне до приятеля си и да слуша как Ранд с болка изброяваше всичките сто и петдесет имена; да слуша и да се надява, че Ранд все още удържа разсъдъка си здрав.
Но независимо дали Ранд все още беше с ума си, ако по някакъв начин там долу беше пропусната някоя Дева, дошла да се сражава за него, Перин беше сигурен, че тя не само ще бъде погребана с почести при останалите на отсрещния рид, но и че към този списък през нощта ще се прибави сто петдесет и второто име. А това изобщо не беше работа на Кируна. Опасенията на Перин също не бяха нейна работа. Ранд трябваше да запази ума си или поне да остане здравомислещ достатъчно дълго, и толкова. „Светлина, не му отнемай разума!“
„И Светлината да ме изгори дано, че мисля така хладнокръвно“ — каза си Перин.
С крайчеца на окото си забеляза как пълните устни на Кируна за миг се присвиха. Никак не обичаше тя да не е наясно с всичко, което става, както и да я карат да чака. Инак можеше да мине за красива, въпреки високомерието си, да не беше тази физиономия на човек, навикнал да получава това, което иска. Не сприхава, а просто абсолютно уверена, че всичко, което иска, е редно, правилно и трябва да го получи.
— При толкова много врани и гарвани на едно място там със сигурност има стотици, може би хиляди, готови да докладват какво са видели на някой мърдраал. — Дори не се постара да прикрие раздразнението си; изрече го с такъв тон, сякаш той беше докарал всички тези птици. — В граничните земи ги изтребват още като се появят. А ти имаш достатъчно хора с лъкове.
Вярно беше, че всеки гарван или врана спокойно можеше да е съгледвач на Сянката, но в гърдите му се надигна отвращение. Отвращение и умора.
— И за какво? — При толкова много птици мъжете от Две реки заедно с айилците можеха да изстрелят всичките си стрели и шпионите на Сянката пак да донесат. Нямаше как да се разбере коя птица е шпионин. — Не бяха ли убийствата предостатъчно? Скоро ще има нови. Светлина, жено, дори Аша’ман се наситиха!
Купчината жени наблизо до една повдигнаха вежди. Никой не си позволяваше да говори по този начин на една Айез Седай, дори да беше крал или кралица. Бера го изгледа така, сякаш се чудеше дали да не го смъкне от седлото и да го зашлеви през устата. Без да откъсва очи от кланицата долу, Кируна заоправя полите си, лицето й бе хладно и решително. Ушите на Лоиал трепнаха. Той хранеше дълбока и изпълнена с притеснение почит към Айез Седай и макар да беше два пъти по-висок от повечето Сестри, понякога се държеше така, сякаш го е страх да не би някоя да стъпи отгоре му, без да забележи, ако не се дръпне от пътя й.
Перин не даде възможност на Кируна да заговори. Подай на една Айез Седай пръст и тя ще ти от хапе цялата ръка, освен ако не реши да отхапе нещо повече.