— Напоследък страните от мен, но имам да ви кажа някои неща. Вчера не се подчинихте на заповедите. Ако сте решили да го наричате „промяна на плана“ — той заговори по-високо, за да й попречи да го прекъсне — ваша работа. Ако си мислите, че така звучи по-добре. — Казал беше на нея и на другите осем да останат назад с Мъдрите, далеч настрана от същинската битка, пазени от мъжете на Две реки и майенците. Вместо това те се бяха напъхали там, където беше най-ожесточено, точно там, където мъжете се мъчеха да се изпокълцат взаимно с копията и мечовете си. — Повлякохте Хавиен Нурел с вас и заради това погинаха половината майенци. Повече да не сте посмели да тръгвате по свой път, без да се съобразявате. Няма повече да търпя да загиват хора само защото изведнъж сте решили, че сте измислили нещо по-добро, та ако ще Тъмния да вземе всичко. Разбра ли ме?
— Свърши ли, селянче? — Гласът на Кируна беше заплашително спокоен. Лицето й все едно бе изсечено от някакъв тъмен лед и от нея направо завоня на обида. Макар да стоеше на земята, странно как създаваше впечатление, че го гледа отгоре. Не ставаше дума за айезседайски фокуси — това и Файле го правеше понякога. Той подозираше, че повечето жени го умеят. — Ще ти кажа нещо, макар че и най-нищожният ум би трябвало да го е схванал вече. Според Трите клетви никоя Сестра не може да използва Единствената сила като оръжие освен срещу твари на Сянката, или в защита на собствения си живот, или този на своите Стражници или друга Сестра. Можехме да си стоим там, където ти поиска, и да гледаме, докато настъпи Тармон Гай-дон, без да можем да направим нищо полезно. Докато самите не бъдем застрашени. И не обичам да обяснявам действията си, селянче. Не ме карай да го правя повече. Ти разбра ли ме?
Ушите на Лоиал посърнаха и той се обърна на другата страна така усърдно, че беше ясно колко му се ще да е навсякъде другаде освен тук, дори при майка си, която искаше да го задоми. Устата на Ейрам зяпна, а той винаги се беше преструвал, че Айез Седай изобщо не могат да го впечатлят. Джондин и Тод скочиха от колелетата на фургона, на който бяха кацнали някак прекалено небрежно: Джондин успя да се измъкне заднишком, но Тод направо побягна, озъртайки се през рамо.
Обяснението й прозвуча разумно; възможно беше и да е вярно. Не, според друга от техните Три клетви то наистина беше вярно. Макар да съдържаше уловки. Също както с неизричането на цялата истина или със заобикалянето й. Напълно бе възможно Сестрите да са се изложили на риск, за да могат да използват Силата като оръжие, но Перин беше готов ботушите си да изяде, че освен това си бяха помислили, че така ще могат да се доберат до Ранд първи. Какво щеше да се случи тогава можеше само да се предполага, но той беше сигурен, че плановете им не включваха нищо от онова, което в края на краищата се получи.
— Той иде — каза изведнъж Лоиал. — Вижте! Ранд идва насам. — После сниши гласа си до шепот и добави: — Внимавай, Перин. — За един огиер наистина беше шепот. Ейрам и Кируна навярно го чуха съвсем ясно, а може би и Бера, но едва ли някой от останалите. — На теб те нищо не са ти се заклели! — Гласът му се върна към обичайното боботене. — Мислиш ли, че ще се съгласи да поговори с мен за онова, което е станало в лагера? За книгата ми. — Огиерът пишеше книга за Преродения Дракон или поне си водеше записки, за да напише такава. — Аз всъщност не можах да видя много след като… битката започна. — Той се бе озовал в най-гъстото редом до Перин и размахваше брадва с дръжка почти колкото самия него. Да, трудно беше да забележиш нещо друго, когато единствената ти грижа е да оцелееш. Иначе ако човек слушаше Лоиал, щеше да си помисли, че той винаги остава някъде настрани, когато работата стане опасна. — Мислите ли, че би могъл, Кируна Седай?
Кируна и Бера се спогледаха, след което, без да кажат дума, тръгнаха към Верин и другите. Лоиал въздъхна тежко — като вятър през вход на пещера.
— Ама ти наистина трябва да внимаваш — изпъшка огиерът. — Много ти е развързан езикът. — Този път прозвуча тихо като бръмбар с големината на котка, не колкото мастиф. Перин си помисли, че все пак би могъл да се научи да шепне — ако прекараше още време в компанията на Айез Седай. Махна обаче на огиера да замълчи, за да може да чуе. Сестрите веднага заговориха, но до ушите му не стигна и един звук. Явно си бяха вдигнали преграда с Единствената сила.
Аша’ман също го разбраха. Само за миг, както се бяха отпуснали, се стегнаха и до един извърнаха очи към Айез Седай. Нищо не подсказваше, че са хванали сайдин, мъжката половина на Верния извор, но Перин беше готов да заложи Стъпко, че са.