— Въпросът с Айез Седай трябва да се уреди без повече бавене, Кар-а-карн — каза строго Амис, едновременно с Кируна.
— Ние трябва да се погрижим за тях, Ранд ал-Тор — добави Сорилея и едновременно с нея заговори Таим:
— Проблемът с Айез Седай не е нужно да се урежда, милорд Дракон. Моите ашамани знаят как да се оправят с тях. Лесно можем да ги пазим в Черната кула. — Тъмните му, леко скосени очи пробягаха към Кируна и Бера и Перин се слиса, осъзнал, че Таим има предвид всичките Айез Седай, а не само пленените. Колкото до това, макар Амис и Сорилея да изгледаха Таим навъсено, погледите им, насочени към двете Айез Седай, изразяваха същото.
Кируна се усмихна сухо на Таим, сякаш не разбираше намеренията му. Достатъчно й беше кой е той. Или какво.
— Убедена съм, че при тези обстоятелства Койрен Седай и останалите ще ми дадат честната си дума. Не е нужно повече да се безпокоиш…
Другите заговориха наведнъж.
— Тези жени нямат никаква чест — каза с презрение Амис и този път беше повече от ясно, че включва всичките — до една. — Може ли вече честната им дума да означава нещо? Те са…
— Те са да’цанг — каза мрачно Сорилея, сякаш произнасяше присъда, и Бера я изгледа намръщено. Перин си помисли, че това трябва да е нещо от Древния език — за кой ли път думата му заприлича на нещо, което би трябвало да разпознае — но не разбра защо Айез Седай толкова се навъси, като я чу. Нито защо Сюлин изведнъж трябваше да кимне в съгласие с Мъдрата, която продължи твърдо: — Не заслужават нищо по-добро от всеки друг…
— Милорд Дракон — заговори Таим, сякаш се мъчеше да обясни нещо повече от очевидно — вие, разбира се, бихте искали Айез Седай, всичките, да са под надзора на онези, на които можете да се доверите, онези, които знаете, че могат да се справят с тях, а кой по-добре…
— Стига! — изрева Ранд.
Всички млъкнаха като един, макар реакциите им да бяха различни. Лицето на Таим се изпъна, въпреки че замириса свирепо. Амис и Сорилея се спогледаха и заоправяха шаловете си в унисон; миризмите им също бяха еднакви и напълно подхождаха на изпълнените им с решимост физиономии. Те искаха каквото искаха и смятаха да го получат, бил той Кар-а-карн или не. Кируна и Бера също си размениха погледи, при това толкова многозначителни, че Перин съжали, че не може да ги разчете така, както носът му разчете мириса им. Очите му виждаха две строги Айез Седай, напълно владеещи себе си, както всичко друго наоколо, което можеше да им хрумне, че владеят; носът му обаче подуши две жени, които бяха смутени или уплашени. От Таим, той бе сигурен. Изглежда, продължаваха да смятат, че могат да се спогодят с Ранд, по един или друг начин, както и с Мъдрите, но Таим и ашаманите му вдъхваха в тях страх, по-силен от страха към Светлината.
Мин дръпна Ранд за ръкава — миризмата от нея бе не по-малко тревожна, отколкото от Сестрите. Той кротко я потупа по ръката, без да престава да гледа сърдито всички останали. В това число и Перин, когато той понечи да отвори уста. Всички в лагера ги наблюдаваха, от мъжете от Две реки до пленничките — Айез Седай, въпреки че само няколко айилци бяха достатъчно близо, за да дочуят нещо. Хората наблюдаваха Ранд, но гледаха да са колкото може по-настрана от него.
— Мъдрите ще надзирават пленничките — най-сетне заяви Ранд и Сорилея замириса толкова доволно, че Перин се почеса енергично по носа. Таим поклати глава вбесен, но Ранд продължи, преди той да е успял да проговори. Беше пъхнал палец зад токата на колана си с изкования и позлатен Дракон и кокалчетата му бяха побелели от стискането й. Другата му ръка шареше по глиганската кожа на дръжката на меча. — Аша’ман трябва да се учат — и набират, — а не да охраняват. Особено Айез Седай. — Космите на Перин настръхнаха, щом долови миризмата, лъхнала от Ранд, когато погледна Таим. Омраза, с нотка на страх. Светлина, дано да не полудее!
Таим неохотно кимна.
— Както заповядате, Милорд Дракон. — Мин погледна притеснено към чернодрехия мъж и се прилепи още по-плътно до Ранд.
Кируна замириса облекчено, но само един поглед към Бера й стигаше, за да каже самоуверено:
— Тези айилски жени са много способни — някои биха се справили добре, ако бяха дошли в кулата — но не можеш просто да предадеш Айез Седай в ръцете им. Това е немислимо! Двете с Бера Седай ще…
Ранд вдигна ръка и думите й секнаха по средата. Може и да беше от погледа му, като сиво-синкав камък. Или заради това, което ясно се виждаше под разкъсания му ръкав — един от двата червено-златисти Дракона, виещи се по ръцете му до лактите. Драконът заблестя под слънчевите лъчи.