— Да не би Теслин или Джолайн най-сетне да са благоволили да изпуснат някоя думичка повече за безопасното си пристигане?
Това трябваше да напомни на Алвиарин, че никоя не бива да се смята за напълно застрахована. Никой не се интересуваше какво става в Ебу Дар, а Елайда най-малко — столицата на Алтара можеше да пропадне в морето и с изключение на търговците никой дори нямаше да го забележи. Но Теслин бе заседавала в Съвета почти петнадесет години преди Елайда да й нареди да остави стола си. Щом Елайда можеше да прати една заседателка — Червена при това, която я бе подкрепила в издигането й — като посланичка при трон, голям колкото изсраното от муха, без никой да е сигурен защо и заради това да плъзнат стотици клюки, значи можеше да го направи с всяка. Виж, случаят с Джолайн беше друга работа. Тя бе задържала мястото си за Зелените няколко седмици и всички бяха сигурни, че Зелените са я избрали, за да докажат, че няма да бъдат сплашени от новата Амирлин, която малко преди това й бе наложила жестоко наказание. Такава безочливост не можеше да се позволи, разбира се, и не беше минала. Това също всички го знаеха.
Трябваше да напомни на Алвиарин, че и тя е уязвима, но крехката жена само й се усмихна хладно. Докато Съветът си оставаше в този състав, тя наистина беше застрахована. Пазителката прелисти страниците в ръката си и измъкна една.
— Няма вест от Теслин или Джолайн, майко. Въпреки че според новините, които вече получихте от троновете… — усмивката й се разшири до нещо, което опасно напомняше за насмешка — всички те са решили да пробват крилцата си, да видят дали сте силна като… като своята предшественичка. — Дори Алвиарин имаше достатъчно благоразумие да не споменава пред нея името на Санче. Но беше вярно — всеки крал и всяка кралица, та дори и нищожни благородници, като че ли подлагаха на изпитание границите на нейната власт. Скоро трябваше да им даде назидателни примери.
Алвиарин хвърли поглед към листа и продължи:
— Но така или иначе е вест от Ебу Дар. Чрез Сивите. — Дали не натърти на това, за да набие треската в петата й още по-дълбоко? — Изглежда, че Елейн Траканд и Нинив ал-Мийра са там. Кипрят се като пълни Сестри с благословията на… пратенички… на бунтовничките при кралица Тилин. Има и две други, неразпознати, които може би се занимават със същото. Списъците на онези, които са с бунтовничките, са непълни. А може да са само техни спътнички. Сивите не са сигурни.
— Какво, в името на Светлината, ще търсят те в Ебу Дар? — отвърна пренебрежително Елайда. Теслин със сигурност можеше да прати вест поне за това. — Сивите навярно просто пускат слухове. Известието на Тарна казва, че те са с бунтовничките в Салидар. — Тарна Фейр им беше донесла, че и Сюан Санче е там. Както и Логаин Аблар. И че сеят онези злобни лъжи, които никоя Червена сестра не можеше да признае, а още по-малко, да отрече. Ако тази Санче нямаше пръст в това безобразие, то слънцето утре щеше да изгрее откъм запад. Защо просто не беше изпълзяла някъде и да си умре кротко и прилично далеч от хорски очи, като другите усмирени преди нея?
Едва се сдържа да не въздъхне тежко. Логаин можеше да бъде обесен кротко, след като тя се справеше с бунтовничките и бездруго отдавна го смятаха за мъртъв. И мръсната клевета, че Червената Аджа го била направила Лъжедракон, щеше да отмре заедно с него. А справеше ли се с бунтовничките, тази Санче щеше да бъде принудена да й връчи ключовете към очите и ушите на Амирлин. И да й каже имената на изменничките, които й бяха помогнали да избяга. Глупаво беше да се надява, че Алвиарин ще бъде упомената сред тях.
— Трудно ми е да си представя как онова момиченце ал-Мийра тича из Ебу Дар и се хвали, че е Айез Седай, да не говорим за Елейн. А на теб?
— Вие се разпоредихте Елейн да бъде издирена, майко. Казахте, че е толкова важно, колкото да се сложи нашийник на врата на ал-Тор. Когато беше сред триста бунтовнички в Салидар, бе невъзможно да се направи нещо, но в Тарасинския палат няма да е толкова добре защитена.
— Нямам време за клюки и слухове. — Елайда натърти с презрение на всяка дума. Дали Алвиарин знаеше повече, отколкото трябва, след като споменаваше за ал-Тор и окаишването му. — Съветвам те да прочетеш известието на Тарна отново и след това да се запиташ дали дори бунтовничките биха позволили на Посветени да се преструват, че носят шала.
Алвиарин я изчака да свърши, после измъкна други листа.
— Сивата агентка е изпратила скици — каза тя невъзмутимо и й подаде страниците. — Не е голяма художничка, но Елейн и Нинив могат да се разпознаят. — След като Елайда не посегна да ги вземе, тя ги пъхна под другите.