Брадатият изсвири като разбойник и иззад завоя — същия, откъм който току-що бяхме дошли — се появи черна карета с два врани коня. Кочияшът с голяма черна мушама опъна юздите с вик „стой“, от още неспрялата карета изскочиха двама мъже също в черно и се втурнаха в посока към нас.
Това е отвличане — каза вътре в мен много спокоен тих глас и дърветата изведнъж спряха да се люлеят. Надигнах се на четири крака, викнах на мадмоазел: „Emportez le grand-duc!“22, и хванах за краката брадатия, който тъкмо минаваше покрай мен.
Той не изпусна ръката на нейно височество, така че и тримата паднахме на земята. Аз съм доста силен, в рода ни всички сме яки, а на младини бях и дворцов скороходец, което също много укрепва мускулатурата, затова с лекота разтворих ръката, с която злодеят беше хванал Ксения Георгиевна, но с това не спечелих нищо. С освободения си юмрук той ме удари в челюстта, а нейно височество дори не успя да се изправи на крака — двамата в черно вече бяха до нас. Те хванаха княгинята под мишниците и на бегом я понесоха към каретата. Добре поне, че мадмоазел беше успяла да спаси Михаил Георгиевич — с крайчеца на окото си видях как грабва детето на ръце и хлътва в шубрака.
Противникът ми се оказа ловък и силен. Той ме удари още веднъж, а когато се опитах да го сграбча за гърлото, той си бръкна в пазвата и извади фински нож с назъбено острие. Това назъбване го видях така ясно, сякаш беше току до очите ми.
— Забие яко псе! — изсъска страшният човек не съвсем на руски, оцъкли кървясали очи и замахна.
Исках да си спомня думите на молитвата, но не можах, не знам защо, макар че бих казал: кога ли да се моли човек, ако не точно в такъв момент?
Ножът се вдигна високо, едва ли не до небето, но така и не се заби. По някакъв вълшебен начин китката, хванала камата, се оказа стисната от ръка в сива ръкавица.
Лицето на брадатия, и без това изкривено, се изкриви още повече, аз чух плякащ звук от удар и моят неуспял убиец се търкулна меко встрани, а вместо него над мен се извиси одевешният елегантен господин с цилиндъра, но вече не с бастун в ръката, а с дълго тясно острие, зацапано с червено.
— Жив ли сте? — попита на руски спасителят ми, веднага се обърна назад и кресна нещо на непознат за мен език.
Надигнах глава и видях, че по пътечката с шумно трополене, навел като бик глава, тича към нас китаецът, но вече без таблата, а със странно приспособление в ръка: върти над главата си малка метална топка с връвчица.
— Йия! — гадно изкряка азиатецът и топчето полетя напред, изсвистя на сантиметри над мен.
Врътнах се да видя накъде лети с такава скорост. Оказа се, че право към тила на един от похитителите. Чу се гнусно изпукване и уцеленият падна по лице. Вторият пусна княгинята, бързо се извъртя и извади револвер от джоба си. Сега бих могъл да разгледам по-добре този човек, но лицето му не се виждаше, защото беше скрито с черна платнена маска.
Кочияшът на капрата свали мушамата и остана със същите черни дрехи като другите, но без маска. Той скочи на земята и се втурна към нас, вадейки също нещо от джоба си.
Обърнах се да погледна спасителя си (колкото и да е срамно, признавам, че в тези драматични мигове бях загубил ума и дума и само въртях глава да не изпусна нещо). Елегантният господин замахна и хвърли острието си, но дали уцели или не, не знам, защото пред очите ми се разкри още по-невероятна гледка: от шубраците изскочи мадмоазел Деклик с тежък клон в ръка и подпретнала поли, тъй че се мярнаха фините й глезени, се втурна към нас. Шапката й беше паднала, косата й — разрошена на слепоочията, но никога не бях я виждал по-привлекателна.
— J’arrive! — викаше тя. — J’arrive!23
Едва в този миг осъзнах целия позор на поведението си. Изправих се и се хвърлих да помагам на непознатия господин и китаеца.
Уви, те вече не се нуждаеха от помощта ми.
Хвърленото острие бе улучило целта — човекът с маска лежеше по гръб и вяло потръпваше, а от гърдите му стърчеше стоманена шпага със сребърна дръжка за бастун. Сега разбрах откъде се беше взела — била е скрита в бастуна.
Колкото до кочияша, бързият китаец превъзходно се справи с него. Още преди бандитът да извади оръжието си от джоба, азиатецът подскочи и с всичка сила ритна противника в брадичката. От съкрушителния ритник главата на кочияша така рязко се дръпна назад, че и най-мощни шийни прешлени не биха издържали. Той рухна на земята с разперени ръце.