— Чичо Кир, чичо Сам — меко се намеси негово величество, — произнасяте името му, сякаш ви е познато. Кой е Фандорин?
Вместо великите князе му отговори началникът на дворцовата полиция. Той извади от джоба си някакво листче и докладва:
— Фандорин, Ераст Петрович. Четирийсетгодишен. Православен. Потомствен дворянин. Кавалер на… много ордени, няма да ви ги чета. Статски съветник в оставка. Почти десет години е бил чиновник за специални поръчения към московския генерал-губернатор княз Долгорукой.
— М-да, пак Фандорин — обади се Кирил Александрович, загледан през прозореца, сякаш си припомняше някаква отдавнашна история. — Интересно къде е бил през всички тези години?
От думите му си направих извод, че негово височество наистина познава статския съветник в оставка.
Оказа се, не щеш ли, че Симеон Александрович още по-добре познава този господин, и то в доста неблагоприятна светлина.
— Фандорин от пет години не се е мяркал в Москва — изкриви устни генерал-губернаторът. — Знае, мошеникът, че докато аз съм в този град, мястото му не е тук. Той, Ники, е авантюрист от най-долен тип. Коварен, хитър, хлъзгав, нечистоплътен. Имах сведения, че се махнал от Русия и преуспял в какви ли не тъмни афери. Оставил мръсните си следи и в Европа, и в Америка, и дори в Азия. Да си призная, следя пътуванията на този господин, защото имам лични сметки за уреждане с него… Та ми съобщават от сигурни източници за падението му дотам, че правел разследвания по поръчка на разни частни лица и не се срамувал да взима възнаграждение, и то май голямо. Защото сред клиентите му (Симеон Александрович произнесе тази дума с особено отвращение) имало много заможни хора и дори за съжаление чуждестранни държавници. За пет години с тези мерзки занимания Фандорин си е спечелил определена известност. Не се съмнявам, че е наясно с какви ли не мръсни тайни, но в нашите семейни въпроси ще минем някак без неговите непочтени услуги. Моята полиция работи отлично и Ласовски ще пипне въпросния доктор като едното нищо.
— Моля ваше височество за извинение — невъзмутимо се намеси Карнович, — но закрилата на императорското семейство е в компетенциите на моето ведомство и смея да ви уверя, че ние превъзходно ще се справим с тази мисия без намесата на московската полиция и още повече без помощта на детективи любители — полковникът леко се подсмихна и добави още по-тихо, сякаш на себе си: — Шерлок Холмс, представете си.
— О, полковник, Фандорин никак дори не е любител — възрази му Кирил Александрович. — Той е изключително способен човек. Ако някой може да ни помогне в този сложен и деликатен случай, ще е само той. Освен това знае нещо за въпросния мерзавец Линд. Немаловажно е и това, че като частен детектив Фандорин може да си позволи и най-крути методи. Не, Ники, без този човек сме за никъде. Дори съм склонен да вярвам, че Бог ни го е пратил.
— Глупости! Пълни глупости! — Симеон Александрович захвърли молива си в ъгъла и аз извадих от джоба си следващия. — Категорично възразявам!
Кирил Александрович, ненавикнал на подобно отношение, а и поначало изпълнен с нескрито презрение към брат си, склони лъвската си глава и впери в генерал-губернатора прочутия си изпепеляващ поглед. Симеон Александрович на свой ред вирна упорито челюст, та грижовно поддържаната му брадичка заприлича на корабен бушприт, и доби непреклонен вид.
Настъпи тягостна пауза.
— И какво ще решим за този Фандорин? — жално попита императорът. — Да го викаме ли тук или не? Да го молим ли за помощ или да го арестуваме?
Нито единият, нито другият не отговориха на негово величество, дори не го погледнаха. Тук се чувстваше някаква много отдавнашна дългогодишна вражда още от времената, когато сегашният император не е бил роден. Само че, както казва народът, нефелен е Симеон Александрович да се опъне на Кирил Александрович. Не е имало случай той да победи най-големия брат.
Георгий Александрович дори поради конструкцията си е много по-спокоен и добродушен и от двамата, но разгневи ли се — стой, та гледай. Така и сега взе да поморавява, целият някак се разду, чак и аз се уплаших, че ще му отхвърчи копчето на яката, и стана ясно: задава се буря.
Негово величество не видя тази ужасна картинка, защото гледаше Кирил Александрович и Симеон Александрович. Ако я беше видял, сигурно щеше да си замълчи, но той подхвана с помирителен глас:
— Чичо Сам, чичо Кир, изслушайте мнението ми…