За коронацията потеглиха четирима — самият Георгий Александрович, най-големият и най-малкият от синовете му и единствената му дъщеря Ксения.
Както вече споменах, отсъствието на придворните можеше само да ме зарадва. Управителят на двореца княз Метлицки и управителят на придворната кантора тайният съветник Фон Борн щяха само да ми се пречкат, докато си върша работата, да си завират носовете в материи, които са абсолютно недостъпни за главите им. Добрият иконом няма нужда от бавачки и надзиратели, за да се справя със задълженията си. Колкото до фрейлините и придворната дама, която отговаря за тях, просто умът ми не побира къде щях да ги настаня, толкова жалка резиденция предложи коронационната комисия на Зеления двор (така ни наричат поради цвета на шлейфа на великата княгиня). Но за резиденцията по-нататък.
Пътуването мина благополучно. Влакът се състоеше от три вагона: в първия пътуваше августейшото семейство, във втория — слугите, в третия необходимата покъщнина и багажът, така че непрестанно ми се налагаше да обикалям и трите вагона.
Негово височество Георгий Александрович веднага след потеглянето седна да пие коняк с негово височество Павел Георгиевич и камерюнкер Ендлунг. Благоволи да изпие единайсет чашки, умори се и после отпочива чак до Москва. Преди да си легне, вече в „каютата“, както наричаше купето си, ми разказа за плаването до Швеция преди двайсет и две години, което много беше впечатлило негово височество. Защото, макар и със звание генерал-адмирал, Георгий Александрович само веднъж е бил в открито море, беше запазил пренеприятни спомени за това пътешествие и често се позоваваше на френския министър Колбер1, който изобщо не бил плавал с кораб, обаче направил страната си велика морска държава. Безброй пъти бях чувал историята за шведското плаване и вече я знаех наизуст. Най-голямата опасност в описанието беше бурята край бреговете на Готланд2. След думите: „И тогава капитанът като кресна: Всички на помпите!“ — негово височество винаги пули очи и удря с пестник по масата. Този път стана същото, но без никакви щети за покривката и сервировката, защото своевременно бях взел мерки: хванах гарафата и чашата.
Когато негово височество се омаломощи и взе да се изразява несвързано, дадох знак на лакея да го съблече и да го сложи да спи, а самият аз отидох да видя Павел Георгиевич и лейтенант Ендлунг. Като млади хора с желязно здраве, те не бяха толкова замаяни от коняка. Може да се каже дори, че нищо им нямаше, тъй че трябваше да се понагледат, и то най-вече заради нрава на господин камерюнкера.
Този Ендлунг! Не е редно да го казвам, но Екатерина Йоановна беше допуснала голяма грешка с избора на въпросния господин като подходящ наставник за големия си син. Лейтенантът, не ще и дума, е голям дявол: чист и ясен поглед, розова физиономия, изрядно сресана на път златиста коса, детски руменец на бузите — направо ангел. С възрастните дами е почтителен, трака токове, умее с най-заинтригуван вид да слуша и за Йоан Кронщатски3, и за ганата по хрътките. Нищо чудно, че Екатерина Йоановна се разтапяше в негово присъствие. Такъв приятен и най-вече сериозен младеж, не е като хайманите гардемарини от Морския корпус или безделниците от Гвардейския флотски екипаж. Намери кому да повери грижата за Павел Георгиевич в първото му голямо плаване. Видяхме го какъв е опекун!
Още на първото пристанище, Варна, Ендлунг се докара като паун — бял костюм, алена жилетка, фишу на искрици — и отиде в публичен дом, та помъкна със себе си и негово височество, тогава още дете. Понечих да се намеся, а лейтенантът ми вика: „Обещах на Екатерина Йоановна, че няма да го изпусна от очи и ще го водя навсякъде с мен, където аз, там и той.“ Казвам му: „Не, господин лейтенант, нейно височество рече: където той там и вие.“ А Ендлунг ми отговаря: „Това е казуистика, Афанасий Степанич. Важното е да сме неразлъчни като Аякси4.“ И помъкна младия мичман по всички вертепи чак до Гибралтар. А от Гибралтар до Кронщат и двамата, и лейтенантът, и мичманът, станаха много хрисими и дори не слизаха по пристанищата, само четири пъти дневно ходеха при доктора да им слага инжекции. Такъв настойник, моля ви се. Покрай този Ендлунг негово височество много се промени, просто е неузнаваем. Дори намекнах на Георгий Александрович, той само махна с ръка, ще рече: няма страшно, за моя Поли тази школа е от полза, Ендлунг, макар да е перушан, но е верен другар и душа-човек, няма да навреди на момчето. А според мен това се нарича да пуснеш вълка в кошарата, ако използвам народния израз. Този Ендлунг ми е като на длан. Как не — душа-човек. Благодарение на приятелството с Павел Георгиевич получи и монограм на пагоните, а сега вече е камерюнкер. Нечувано — такова почетно придворно звание за някакво си лейтенантче!
1
3
Руски православен свещеник (1829–1908) със светско име Йоан Илич Сергиев; много популярен в Русия, смятан за чудотворец и дори за бог. — Б.пр.
4
Аякси — двама гръцки герои в „Илиада“, неразделни приятели — такъв е и преносният смисъл. — Б.пр.