След като вратата се затвори подир великия княз, се възцари дълго мрачно мълчание. Всички потръпнаха, когато часовникът удари единайсет без четвърт.
— Но ако не дадем „Орлов“ — трепна негово величество, — този Линд ще убие Мика, а утре ще разхвърля тялото му по Червения площад или пред храма „Христос Спасител“. За да опозори мен, руския цар, пред целия цивилизован свят!
— А заедно с теб и цялата династия Романови — вметна Симеон Александрович.
Кирил Александрович мрачно додаде:
— И цяла Русия.
— Бог ми е свидетел — горчиво въздъхна царят, — никога не съм искал короната, но види се, такъв е кръстът ми. Неслучайно съм роден в деня на Йов Многострадални. Господи, научи ме, вразуми ме как да постъпя!
Вместо Господ му отговори Фандорин с една-единствена ясно изречена дума:
— Назаем.
— Какво? — изви в почуда вежди негово величество.
И на мен ми се стори, че нещо не съм дочул.
— Трябва да се вземе от Линд назаем „Орлов“ до края на к-коронацията.
Симеон Александрович поклати глава:
— Дивотии!
А най-възрастният от великите князе съсредоточено присви очи да вникне в смисъла на безумното предложение. Не успя и попита:
— Как така „назаем“?
Фандорин хладнокръвно обясни:
— Трябва да се съобщи на Линд, че условието му е прието, но по обясними причини не може да бъде изпълнено преди коронацията. Затова за всеки ден забавяне докторът ще получава определена сума, доста значителна — все едно временно му взимаме „Орлов“. Нали до коронацията остава една седмица?
— Но какво печелим с това? — хвана бухналия си мустак Георгий Александрович.
— Как какво, Джорджи — време! — възкликна Кирил Александрович. — Цяла седмица!
— И вероятност да спасим детето — допълни Фандорин. — Нашето условие ще б-бъде следното: вноските се плащат всеки ден и при всяка вноска трябва да имаме несъмнено доказателство, че момчето е живо. Това са седем д-дни живот за негово височество. И седем шанса да хванем нишка, която ще ни заведе при доктора. Колкото и да е хитър Линд, и той може да направи грешка. Аз ще го издебна.
Георгий Александрович скочи и се изпъна в целия си двуметров ръст.
— Да, сега виждам, че това е отлично хрумване!
Идеята наистина изглеждаше много сполучлива — дори Симеон Александрович не намери какво да възрази.
— А за посредник ще предложа най-подготвения си агент — каза Карнович.
— Аз имам същински хиени в Тайната полиция — незабавно парира московският генерал-губернатор. — И прекрасно познават града, не като вашите паркетни царскоселци.
— П-предполагам, че ще е най-добре аз да поема ролята на посредник — тихо предложи Ераст Петрович. — Естествено, маскиран. Добре познавам и Москва, и хитрините на Линд.
Кирил Александрович сложи край на спора:
— Това ще решим допълнително. Най-важното е, че вече имаме поне някакъв план за действие. Ники, одобряваш ли го?
Въпросът беше чисто формален, защото негово величество никога не възразяваше срещу нещо, предложено от най-възрастния му чичо.
— Да, чичо Кир, изцяло и напълно.
— Чудесно. Полковник, седнете, вземете шифъра и подгответе посланието… негово височество се разходи из гостната с ръце зад гърба. — „Съгласни. Необходима отсрочка седем дни. За всеки ден сме готови да изплащаме по сто… не, по двеста хиляди рубли. Вноските на части на всяко посочено място и всякакъв посочен час, но задължително срещу представяне на пленника.“ Добре ли е? — попита той впрочем не августейшите си сродници, а Фандорин.
— Не е лошо — нагло отговори онзи на командващия императорската гвардия. — Но аз бих п-прибавил: „Иначе сделката отпада.“ Линд трябва да разбере, че признаваме силния му коз и сме готови да платим прескъпа цена, но няма да се оставим да ни води за носа.