Выбрать главу

Височайшите гости не се разделиха и след взимането на трудното решение, защото Фандорин изказа твърда убеденост, че отговорът на Линд ще последва в най-скоро време със същите светлинни сигнали, по телеграфа (в Александрийския дворец имаше уред за далекопис), по телефона или по някакъв най-необичаен начин. Ераст Петрович каза, че в един подобен случай посланието на доктора влетяло през прозореца със стрела, запратена от далечно разстояние.

Невероятно — императорът на цяла Русия, генерал-адмиралът на флотата, командващият гвардията и московският генерал-губернатор търпеливо чакат кога ще благоволи да им отговори някакъв шарлатанин! Сигурен съм, че такова нещо не е бивало в руската история още от времето на Тилзитските преговори28 с Корсиканеца, но Бонапарт поне е бил император.

За да не губят време, великите князе използваха чакането, за да инструктират височайшия си племенник относно приемането на чуждоземните пратеници и августейшите особи, пристигащи за тържествата. Именно тези срещи са главният смисъл на коронацията, защото при уж протоколните аудиенции често се решават най-деликатни въпроси от междудържавните отношения, предприемат се свръхважни дипломатически действия, създават се нови алианси.

Негово величество, естествено, все още беше твърде неопитен във всевъзможните тънкости и се нуждаеше от наставления. Да не говорим, че покойният император, който нямаше твърде високо мнение за умствените способности на престолонаследника, не беше сметнал за необходимо да го посвещава в тайните на висшата дипломация. Например новият император едва след встъпването на престола, и то не веднага, научи, че линията на руската външна политика тайно се е обърнала в диаметрално противоположна посока: макар уж да сме приятели на негово величество кайзера, сме сключили негласен отбранителен съюз с най-големия враг на германците, Франция. И това беше само един от многото сюрпризи за младия наследник.

Инструктажът беше от много деликатно естество и аз, след като се уверих, че на масата има всичко необходимо, се оттеглих. Деликатността на положението дори не идваше толкова от секретността на сведенията, колкото от изключително родствения тон на подхванатите разговори. В смисъл че негово императорско величество не усвояваше съвсем бързо указанията, чичовците му губеха търпение и понякога употребяваха по адрес на племенника изрази, които може и да са допустими между най-близки сродници, но са немислими в присъствието на слуги.

Още повече че имах и свои собствени гости, не тъй именити, но безспорно много по-взискателни. След като настаних господин Фандорин, полковник Карнович и княз Глински в хола, където помощникът ми Сомов сервира кафе и пури, отидох в лакейската стая, уютно помещение на първия етаж редом с кухнята. Там пиеха чай икономът на генерал-губернатора Фома Аникеевич икономът на най-възрастния от великите князе Лука Емелянович, камердинерът на негово величество Дормидонт Селезньов и Фандориновият японец Маса. Помолих мадмоазел Деклик от време на време да навестява гостите ми, за да не се чувстват изоставени — пък и да осигуря някакво занимание на клетата жена, смазана от стоварилите й се нещастия. Прекрасно знам от собствен опит, че в миг на тежко нравствено страдание няма нищо по-добро от изпълнение на задълженията в светското общество.

В лакейската стая видях освен бледата, но на вид съвсем спокойна гувернантка също и мистър Фрайби, седнал отделно от цялата компания с неизменната книга в ръка. Впрочем нищо чудно. Валеше дъжд, английските джентълмени бяха излезли за принудителния си promenade и мистър Фрайби сигурно се беше отегчил да седи сам в стаята си. Всеки иконом знае, че лакейската стая е нещо като гостна или казано по британски маниер — клуб за старшите слуги.

В първия момент присъствието на англичанина ме смути, защото възнамерявах да проведа с гостите си мое собствено тайно съвещание, но веднага след това си спомних, че мистър Фрайби не знае нито дума руски. Ами нека си чете.

Обслужваше ни новият лакей Липс, в чиято опитност и школовка вече бях имал възможността да се убедя. Той самият прекрасно разбираше на какъв важен изпит е подложен сега и вършеше всичко безукорно — аз го наблюдавах изключително придирчиво, но не забелязах никаква грешка. Наредих му да чака отвън, защото разговорът не беше за неговите уши, и когато трябваше да донесе или отнесе нещо, го виках със звънеца. Чухонецът бързо, но без поривисти движения — тоест точно както е редно — изпълняваше указанието ми и пак изчезваше зад вратата.

вернуться

28

През 1807 г. в Тилзит (по-късно гр. Советск, Калининградска област) се срещат лично Александър I и Наполеон I, за да сключат мирна спогодба за контрибуции и преразпределение на територии и сфери на влияние след победата на последния в руско-пруско-френската война 1806–1807 г. — Б.пр.

полную версию книги