– Не е същото без Арън – пророни тихо Кадън.
Остън сви ръце към тялото си и се сгуши в завивките.
– Да. Чувството е странно.
– Знам. Но не се безпокойте. Ще свикнем.
А аз щях да им помогна.
Пета глава
– Добро утро, Ваше Височество.
– Добро утро – отвърнах на иконома. – Силно кафе, ако обичаш, и каквото е приготвил готвачът за момчетата.
– Разбира се.
Той се върна с боровинкови палачинки, наденички и твърдо сварено яйце, разрязано на две. Докато закусвах, прегледах вестниците. В един съобщаваха за лошо време, а в друг гадаеха за кого е най-вероятно да се омъжа, но в общи линии изглеждаше, че цялата нация е загубила интерес към всичко друго... освен към състоянието на мама. Което ме успокояваше. След като прочетох писмото на Арън, бях сигурна, че страната ще възнегодува относно регентството ми. Една част от мен още се тревожеше, че и при най-малката грешка от моя страна, омразата на народа ще ме връхлети с пълна мощ.
– Добър ден днес! – обади се някой. Не някой. Щях да разпозная поздрава на Хенри дори от гроба.
Усмихнах се и помахах на двама им с Ерик. Радвах се, че Хенри бе останал някак недосегаем от тъгата, надвиснала над двореца. А Ерик сякаш беше този, който трябваше да сваля повереника си от облаците, вечно спокоен и вежлив, независимо от случващото се наоколо.
Остън и Кадън влязоха в трапезарията с Кайл, който явно се опитваше да ги разсмее – прочетох го по езика на тялото му, – а те му отговаряха с малки, стегнати усмивки. Иън се появи с Хейл и Фокс и ми стана приятно, че най-сетне е започнал да общува с останалите. Гънър се влачеше след тях като забравена опашка. Бях го оставила в Елита заради забавното му стихотворение. Но иначе почти не го познавах. Трябваше да положа повече усилия спрямо него, спрямо всички.
Братята ми седнаха заедно на обичайните си места, но по-кротки от обикновено. Като гледах семейната ни маса толкова празна, сърцето ми се късаше от мъка. Този вид тъга – онази, тихата и самотната – може да те завладее толкова бързо, че дори да не я усетиш. Виждах как опитва да се просмуче в братята ми, как бяха понавели глави, дори да не го съзнаваха.
– Остън? – Той надникна към мен, както и всички момчета от Елита. – Спомняш ли си палачинките на мама?
Кадън прихна в смях и се обърна да разкаже историята на останалите.
– Мама е готвила много като малка и от време на време прави и на нас по нещо вкусничко, ей така, за забавление. Последния път беше преди около четири години.
Усмихнах се.
– Знаеше, че е позабравила как се готви, но държеше да ни направи боровинкови палачинки. Да, но не какви да е: искаше да нареди боровинките така, че да образуват звездички, цветя и лица. Само дето през това време прегори палачинките.
Остън се засмя.
– Спомням си! Помня колко хрупкави бяха!
Момчетата от Елита се закискаха.
– Ама ти беше толкова лоша, че не опита нито една! – укори ме Кадън.
Кимнах засрамено.
– Инстинкт за самосъхранение.
– Всъщност бяха много вкусни. Хрупкави, но вкусни. – Остън отхапа от палачинката пред себе си. – Тези бледнеят пред нейните.
Чух силен смях и видях, че Фокс клати глава.
– И моят баща е ужасен готвач – обяви на всеослушание. – Често печем месо на скара, а той все се оправдава, че било с „лек загар“. – Той вдигна пръсти, за да загради думите с въздушни кавички.
– Но всъщност са си на въглен, нали? – попита Гънър.
– Аха.
– Моите родители пък... – подхвана свенливо Ерик. Толкова ме изненада с намесата си, че облегнах глава на ръката си и заслушах с интерес. – Моите родители редовно готвят едно определено пържено ястие един за друг. Последния път бил ред на баща ми, а той взел, че излязъл от кухнята и така опушил цялата къща, че се наложи да поживеят в моя апартамент два дни, докато се проветряваше.
– Имаш ли стая за гости? – попита Кайл.
Ерик поклати глава.
– Не. Затова аз се пренесох във всекидневната и толкова се радвах, когато на мама ù хрумнеше да чисти в шест часа сутринта.
Гънър се засмя с разбиране.
– Защо правят така родителите? И то все ще се случи точно в деня ти за почивка.
Присвих очи.
– Не може ли да ги помолите да спрат?
Фокс прихна в буен смях.
– Вие можете, Ваше Височество.
Знаех, че шегата е за моя сметка, но нямах нищо против.