– А като стана въпрос за това – продължи той, – случайно някой друг да се тревожи, че ако загубим, ще се приберем у дома страшно разглезени след живота в двореца? – Той посочи масата и пищната трапезария.
– Аз не – отвърна небрежно Кайл и момчетата избухнаха в смях.
Всички се впуснахме в разкази и духовити коментари, а завършекът на всяка история събуждаше нов спомен у някой друг. Разговорът ни стана толкова шумен, смехът – толкова гръмък, че не усетих кога е влязла прислужницата. Тя изпълни реверанс и се приведе към мен.
– Майка ви е будна.
Обля ме вълна от емоции, от десетки чувства, всичките почти неразпознаваеми, с изключение на надделяващата радост.
– Благодаря!
Изхвърчах от стаята, твърде уплашена, за да чакам Кадън и Остън.
Хукнах по коридорите, влетях в болничното крило и поспрях да се успокоя едва пред вратата ù. Открехнах я бавно и чух пиукането на монитора, отчитащ всеки удар на сърцето ù. Темпото му се ускори, когато погледите ни се срещнаха.
– Мамо? – прошепнах.
Татко надникна през рамо и ми се усмихна, макар и очите му да бяха зачервени и преливащи от сълзи.
– Идлин – пророни мама, протягайки ръка към мен.
Отидох до нея, но сълзите така замъгляваха зрението ми, че едва я виждах.
– Здравей, мамо. Как си?
Обвих пръстите ù със своите, като внимавах да не ги стисна твърде силно.
– Боли малко. – Което значеше, че вероятно боли много.
– Е, имаш време да се съвземеш спокойно, чу ли? Не бързай.
– Ти как си?
Изправих рамене с надеждата да прозвуча по-убедително.
– Всичко е под контрол. Кадън и Остън също са добре. Сигурно ей сега ще дотърчат. Освен това имам среща тази вечер.
– Браво, Иди. – Татко се усмихна широко и обърна лице към мама. – Виждаш ли, скъпа? Дори нямат нужда от мен. Мога да остана с теб.
– Арън? – попита мама и си пое дълбока глътка въздух.
Веднага оклюмах. Отворих уста да ù кажа, че още не се е обаждал, но татко ме предвари.
– Обади се тази сутрин.
– Така ли? – учудих се аз.
– Ще опита да се прибере възможно най-скоро, но имало малки усложнения. Беше твърде притеснен, за да ми обясни какви точно. Каза ми да ти предам, че те обича. – Надявах се посланието му да е до мен, но татко гледаше към мама.
– Искам да видя сина си – промълви мама с пресекващ глас.
– Знам, скъпа. Скоро. – Татко погали ръката ù.
– Мамо?
Остън влезе в стаята, трудно сдържайки вълнението си. Кадън подсмърчаше, но държеше брадичката си гордо вдигната, сякаш се смяташе за твърде голям, за да плаче.
– Здравейте.
Мама намери сили за голяма усмивка, а когато Остън се наведе да я прегърне, лицето ù се изкриви от болка, но не издаде нито звук.
– Много слушахме – увери я братчето ми.
Мама се усмихна още по-широко.
– Е, веднага да спрете.
Всички се разсмяхме дружно.
– Здравей, мамо.
Кадън я целуна по бузата, видимо страхувайки се да я докосне толкова скоро.
Тя вдигна ръка и обгърна с длан едната му буза. Имах чувството, че си възвръщаше силите с всяка изминала секунда само защото ни виждаше. Какво ли щеше да направи, ако и Арън беше дошъл? Да скочи от леглото?
– Исках да знаете, че съм добре. – Гърдите ù се издигаха и спадаха учестено, но усмивката ù не потрепна. – Мисля, че още утре мога да се кача в моята си стая.
Татко кимна бързо.
– Да, ако днес всичко мине по план, майка ви ще си почива в нейното легло.
– Чудесно. – Новината видимо ободри Кадън. – Значи, почти си оздравяла.
Не исках да убивам надеждата в очите му, нито в тези на Остън. Кадън беше умно момче и обикновено не се занимаваше с преструвки, но сега като че ли се надяваше да ù помогне със силата на волята си.
– Точно така – потвърди мама.
– Е, видяхте, че мама е добре – обади се татко. – А сега обратно по задачите. Страната разчита на нас.
– Идлин ни даде почивен ден – възрази Остън.
Усмихнах се гузно. Бях се разпоредила така още със ставането тази сутрин. Исках да си поиграят.
Смехът на мама отекна из стаята – слаб, но красив.
– Колко великодушна кралица си имаме.
– Още не съм кралица – отрекох аз, благодарна, че истинската говореше и се усмихваше.
– При всички случаи – продължи татко – майка ви се нуждае от почивка. Ще я видите отново преди лягане.
Това укроти момчетата и те махнаха на мама за довиждане.
Аз я целунах по главата.
– Обичам те.
– Моето момиче. – Немощните ù пръсти докоснаха косата ми. – И аз те обичам.
Тези думи щяха да са опората ми за деня, заедно с мисълта, че вечерта ме чакаше среща с Кайл Удуърк.