– Готов съм на всичко за теб, Идлин – прошепна Кайл.
Аз поклатих глава.
– Нищо не мога да ти поискам.
Той присви очи.
– Защо не? Сбърках ли някъде?
– Не, глупчо такъв – казах и се отдръпнах от него. – Очевидно... – Изпуфтях. – Направил си точно каквото трябва. Не мога да те целуна просто ей така, защото се оказва, че не си ми безразличен.
Забих поглед в земята, докато гневът бавно се надигаше в гърдите ми.
– Ти си виновен, между другото! – укорих го и закрачих яростно. – Беше ми по-добре да не те харесвам. Да не харесвам никого. – Покрих лицето си с ръце. – А сега се забърках в такава каша, че дори не мога да разсъждавам трезво. Но при всички случаи знам, че ти си ми скъп, ала не знам какво да предприема по въпроса. – Когато намерих смелост да го погледна отново, той се подсмихваше. – За бога, не се дръж толкова самодоволно.
– Извинявай – отвърна той с усмивка.
– Осъзнаваш ли колко ми е трудно да ти разкрия всичко това?
Той скъси разстоянието помежду ни.
– Вероятно колкото и на мен ми е трудно да го чуя.
– Говоря сериозно, Кайл.
– Аз също! Първо, много ми е странно, като се замисля по въпроса. Защото ти вървиш в комплект с титла и трон и целият ти живот е планиран. Дори не мога да го проумея. И второ, знам много по-добре от всички тук колко си потайна. Такава изповед трябва да е била направо болезнена за теб.
Кимнах.
– Не се ядосвам, че те харесвам... само дето се ядосвам.
Той се засмя.
– Доста е вбесяващо.
– Но трябва да знам още сега, преди да сме продължили, дали изпитваш същото към мен. Дори част от него. Защото в противен случай трябва да си съставя план на действие.
– А ако отговорът ми е „да“?
Вдигнах ръце и ги отпуснах вяло до тялото си.
– Пак ще ми трябва план на действие, но ще е по-различен.
Кайл въздъхна тежко.
– Е, оказва се, че и ти не си ми безразлична. И едва ли щях да се замислям по въпроса, ако не бяха последните ми скици.
– Ъ... колко романтично.
Той се засмя.
– Всъщност, да, романтично е. Обикновено с голямо желание скицирам небостъргачи и домове за социалнослаби, изобщо неща, които да останат в нечия памет, да помогнат някому. Но онзи ден се хванах да ти проектирам лятна вила, нещо като миниатюрен дворец с лозя отпред. А тази сутрин ми дойде идея за плажна къща.
Ахнах.
– Винаги съм искала плажна къща!
– Не че някога ще я посещаваме, като се има предвид, че трябва да управляваш цяла страна.
– Въпреки това е мило.
Той сви рамене.
– Просто се оказва, че напоследък ми се твори само за теб.
– Много трогателно. Знам колко си отдаден на работата си.
– Не ми е точно работа. По-скоро нещо, за което ме е грижа.
– Добре тогава. Какво ще кажеш засега да добавим и това между нас към тази графа. Грижа ни е за него, и двамата го знаем, затова ще го наблюдаваме и ще видим как ще потръгнат нещата.
– Звучи разумно. Не искам да те отблъсквам, но ми се струва твърде рано да го наречем любов.
– Абсолютно! – съгласих се аз. – Твърде рано е, а говорим за нещо голямо.
– Ангажиращо.
– Плашещо.
Кайл се засмя.
– Съпоставимо с детронирането?
– Най-малкото!
– Еха. Добре. – Той продължи да се усмихва, навярно замислен върху парадокса точно ние да се влюбим един в друг. – Е, сега какво?
– Продължавам с Избора. Не искам да нараня чувствата ти, но се налага да продължа. Трябва да съм сигурна.
Той кимна.
– Само при това условие бих те приел.
– Благодаря ви, сър.
Умълчахме се, заслушани в шумоленето на вятъра в тревата.
Накрая Кайл се покашля.
– Май ни трябва храна.
– Стига аз да не я готвя.
Той преметна ръка през рамото ми и тръгнахме обратно към двореца. Жестът ми се стори доста момчешки.
– Но последния път се справихме толкова добре.
– Научих се да работя единствено с масло.
– Тогава знаеш всичко.
* * *
На сутринта слязох право в болничното крило, нетърпелива да видя лицето на мама. Дори да спеше, исках просто да се уверя, че е жива и се възстановява. Но когато открехнах вратата, тя седеше в леглото напълно будна... а татко спеше. Мама ми се усмихна и долепи показалец до устните си. С другата ръка милваше нежно косата му. Татко още седеше на стола, но беше отпуснал горната част на тялото си върху леглото, пъхнал една ръка под главата си и проснал другата върху скута ù.