Заобиколих с тихи стъпки леглото и я целунах.
– Нощем се будя често – прошепна тя и ме погали. – Всички тези тръбички и монитори ме притесняват. А той все е буден и ме наблюдава. Радвам се, че най-сетне успя да заспи.
– Аз също. Започвах да се тревожа за него.
Тя се усмихна.
– Бил е и по-зле. Ще се справи.
– Идваха ли да те прегледат докторите?
Тя поклати глава.
– Помолих ги да дойдат по-късно, за да поспи баща ти. Скоро ще ме качат в моята стая.
Разбира се. Разбира се, че жената, която току-що бе получила инфаркт, можеше да отложи преместването си на по-удобно място само и само съпругът ù да подремне. Започвах да се съмнявам, че дори да си намеря партньор, ще се обичаме чак толкова.
– Ти как си? Помагат ли ти всички?
Мама продължаваше да гали косата му.
– Уволних Кодли. Май не ти го споменах вчера.
Тя застина и впери съсредоточен поглед в мен.
– Моля? Защо?
– О, за нищо важно. Просто искаше да обявим война.
На мама ù стана смешно от небрежния начин, по който споменах предложението му за вражески действия. След секунда обаче усмивката ù посърна и тя се хвана за гърдите.
– Мамо? – извиках твърде силно.
Татко моментално вирна глава.
– Скъпа? Какво има?
Мама поклати глава.
– От шевовете е. Добре съм.
Татко се изправи в стола си, приключил със съня. Мама опита да подхване разговора отново с надеждата да отклони вниманието от себе си.
– Ами Изборът? Как вървят нещата?
Замислих се.
– Мм, добре, бих казала. Нямах много време за момчетата, но ще им обърна внимание. Особено при положение че бюлетинът наближава.
– Нали знаеш, мила, че никой няма да те обвинява, ако го отмениш. Последната седмица преживя много, а отгоре на всичко действаш като регент. Не знам доколко е възможно да се справиш с всичко наведнъж.
– Момчетата са симпатични – обади се татко, – но ако смяташ, че ти костват прекалено много усилия...
Въздъхнах.
– Май е крайно време да приемем факта, че аз не съм най-обичаният член на семейството ни. Не и от народа. Казваш, че никой няма да ме обвинява, но съм убедена точно в обратното. – Мама и татко се спогледаха, искаха да ме опровергаят, но в същото време не им се щеше да лъжат. – Един ден ще бъда кралица, така че трябва да спечеля симпатиите на хората.
– И смяташ да го постигнеш, като си намериш съпруг? – попита подозрително мама.
– Да. Всичко опира до мнението им за мен. Мислят ме за студен човек. А най-сигурният начин да ги оборя е като се омъжа. Имат ме за мъжкарана. Най-сигурният начин да оборя и това е като стана булка.
– Не знам. Още се колебая дали е разумно да продължиш.
– Да ти напомням ли, че Изборът беше твоя идея?
Майка ми въздъхна.
– Слушай дъщеря си – каза татко. – Много умно момиче. От мен го е наследила.
– Не искаш ли да поспиш още малко? – попита безизразно мама.
– Не, чувствам се доста свеж – отвърна той.
Зачудих се дали имаше желание да продължим с разговора, или просто не смееше да откъсне вниманието си от мама. И в двата случая лъжеше.
– Татко, изглеждаш така, сякаш смъртта те е фраснала право в лицето.
– Явно и това си наследила от мен.
– Татко!
И двамата с мама се засмяха, но ръката ù бързо скочи към гърдите.
– Виждаш ли! Ужасните ти шеги са животозастрашаващи. Трябва да престанеш.
С мама се спогледаха усмихнато.
– Направи каквото е нужно, Идлин. Ние ще те подкрепяме по всеки възможен начин.
– Благодаря. А сега, моля ви, починете си и двамата.
– Ох, умира да се разпорежда – оплака се мама.
Татко кимна.
– Знам. За каква се има?
Погледнах ги през рамо. Татко ми намигна. Който и да беше против мен, поне имах тях на своя страна.
Излязох от болничното крило и се качих в кабинета, където бях смаяна да открия красив букет цветя на бюрото си.
– Явно някой смята, че се справяте добре – отбеляза Нийна.
– Или че ще умра от напрежение и е искал пръв да ми поднесе прощален букет – пошегувах се аз, за да скрия колко приятно изненадана бях.
– Слушайте какво. Справяте се чудесно.
Но очите ù не бяха върху мен, а върху картичката.
Аз я долепих до гърдите си, Нийна обаче изскимтя жално и я вдигна само колкото да я прочета.
Изглеждаше ми малко унила онзи ден. Исках днешният да започне по-позитивно. Можеш да разчиташ на мен.
Мерид
Усмихнах се и подадох картичката на Нийна, която въздъхна и отново обърна очи към огромния букет.