– Татко не би искал да воюва. Винаги е управлявал мирно.
– Точно така – усмихна се генерал Леджър. – И би се гордял с вас, ако научи как не се поддадохте на натиска. В интерес на истината май ще отида да му разкажа още сега.
– Да дойда ли и аз? – попитах във внезапен и отчаян пристъп да чуя сърцето на майка ми на малкия монитор... да чуя, че още се бори.
– Вие имате да управлявате цяла страна. Ще ви информирам при първа възможност.
– Благодаря – извиках след него.
Лейди Брайс скръсти ръце върху масата.
– По-добре ли се чувствате?
Поклатих глава.
– Знаех, че този пост ще изисква много работа. Занимавала съм се с нея, докато баща ми вършеше десет пъти повече. Но просто ми трябваше още време да се подготвя. Да се кача на престола, защото майка ми може да умре, е достатъчно тежка задача. А само пет минути, след като поех тази отговорност, ми се налага да взема решение относно цяла война. Още не съм готова.
– Добре, всичко по реда си. Не нужно да сте съвършената кралица. Постът ви е временен. Майка ви ще се възстанови, баща ви ще се върне на работа, а вие ще продължите обучението си, натрупала доста практически опит. Приемете временната си позиция като една добра възможност.
Отдъхнах си. Временна. Възможност. Добре.
– Пък и не всичко зависи от вас. Нали за това са съветниците. Е, да, днес не ви бяхме от голяма полза, но сме тук, за да не се чувствате в чужди води.
Прехапах устна замислено.
– Добре. И сега какво?
– Първо, изпълнете заканата си и уволнете Кодли. Така ще демонстрирате на останалите, че не говорите празни приказки. Малко ми е жал за него, но мисля, че баща ви го държеше само за да има и адвокат на дявола в свитата си, който да му показва и другата страна на монетата. Повярвайте ми, на никого няма да липсва – призна сухо тя. – Второ, приемете този период като практическо обучение за предстоящото ви царуване. Започнете да се обграждате с доверени хора.
Въздъхнах.
– Имам чувството, че всички са ме изоставили.
Тя поклати глава.
– Отваряйте си очите. Сигурно ще намерите приятели на места, където най-малко очаквате.
Отново я виждах в нова светлина. Беше заемала поста си по-дълго от всички останали; знаеше какъв подход ще избере баща ми в повечето ситуации; пък и най-малкото беше единствената друга жена в стаята.
Лейди Брайс впери поглед в очите ми, принуждавайки ме да се съсредоточа.
– Кой е човекът, който винаги ще бъде откровен с вас? Който ще остане с вас, не защото сте кралица, а защото сте му приятелка?
Излязох от стаята с усмивка, напълно сигурна къде отивам.
Трета глава
– Аз?
– Ти.
– Сигурна ли сте?
Сграбчих Нийна за раменете.
– Винаги си откровена с мен, дори да не ми харесва да чуя истината. Изтърпяла си ме в най-лошите ми моменти и си твърде умна, за да прекарваш дните си в сгъване на дрехите ми.
Тя се усмихна широко и примигна, за да възпре сълзите си.
– Придворна дама… какво изобщо значи това?
– От теб ще се изисква да си ми довереница, каквато вече си, както и да ми помагаш с по-прозаичната страна на работата ми, а именно да подготвяш графика ми и да ми напомняш да ям.
– Май ще се справя – усмихна се тя.
– О, да, да, и още нещо. – Вдигнах ръце, настройвайки я за най-вълнуващата част. – Можеш да изхвърлиш униформата. Така че... действай.
Нийна се изкиска.
– Не знам дали имам подходящи дрехи. Но ще си приготвя нещо удачно за утре.
– Глупости. Просто се разрови в моя дрешник.
Тя ме изгледа смаяно.
– Не мога.
– Напротив, можеш и трябва. – Посочих големите врати. – Преоблечи се, ела в кабинета ми и ще започнем лека-полека.
Тя кимна и ме прегърна, сякаш го бяхме правили хиляди пъти.
– Благодаря ви.
– Не, аз ти благодаря – настоях.
– Няма да ви разочаровам.
Отдръпнах се назад, за да я погледна в очите.
– Знам. Между другото, първата ти задача е да ми намериш нова прислужница.
– Дадено.
– Отлично. До скоро!
Излязох от стаята, щастлива, че имах хора на своя страна. Генерал Леджър щеше да е връзката ми с мама и татко, лейди Брайс – главната ми съветничка, а Нийна щеше да ми помага с работата.
Още не беше минал един ден, а вече разбирах защо мама смяташе, че ще ми е нужен партньор в живота. И възнамерявах да го намеря. Просто ми трябваше малко време да измисля как.
* * *
Същия следобед крачех тревожно из коридора, докато чаках Кайл пред Мъжкия салон. Отношенията ми с него бяха по-оплетени, отколкото с всички останали кандидати, но щеше да ми е най-лесно да започна със стария си приятел.