Различно е.
Пътуването до Ерванон също демонстрираше впечатлението му за неизменна уникалност. При предишното пътуване той бе останал незабелязан, без произшествия. Некадърните серети дори не се брояха, защото бе оставил Ейдриън да се оправя с тях. А сега пътят бе гъмжал от ездачи. Естествено, боецът не бе забелязал. Той никога не забелязваше нищо, дори и собствената си глупост, която покорно го следваше навсякъде. Кражбата на книгата бе вдигнала цял Гхент на крака; търсенето продължаваше и в този момент. Поне войниците, дори и тези на църквата, се подчиняваха на навика: спяха нощем и издирваха денем. Избягването им бе представлявало лесна задача, но и симптом на проблем, отсъствал при предишната кражба. До този момент Ройс Мелбърн не се бе завръщал на местопрестъпление само дни след дадено дело. Подобна постъпка определено получаваше преимуществото на неочакваното, ала непредсказуемостта не всякога бе похвална.
Той бе подготвил задачата внимателно. Бе разучил навиците на слугите и патрулите, търговските кервани и дори обичайните маршрути на пияндето Мосли, което всяка нощ се размотаваше около кулата. По тази причина бе уверен, макар да не знаеше какво го чака на върха. За това не бе имало как да събере информация. Говореше се, че в алабастровата част на кулата живее самият патриарх, глава на нифронската църква. Единствено архиепископът и най-висшите стражи получаваха привилегията да се срещат с него.
Макар че от земята върхът на кулата бе изглеждал малък, Ройс бе преценил, че короната не заема само един етаж. В тази част от плана бе помогнал професорът. С помощта на донесените му измервания старецът бе изчислил, че алабастровият участък е приютил четири етажа — или два с високи тавани. Огромната ширина на кулата надминаваше централните сгради на повечето замъци. Това загатваше за купища слуги и собствено светилище, библиотека, впечатляваща приемна зала, разкошна спалня и кабинет. Според слуховете върхът на Короносната кула съхранявал съкровището на Гленморган и църквата, така че някакъв склад също трябваше да се очаква: Ройс бе склонен да вярва на тези слухове. Бе смятал, че е нужно да открие стаята с най-голямата ключалка.
За ключалката бе грешал. Бе открил книгата в неохранявана, отключена стая, изпълнена с всякакви чудати оръжия, брони, книги, потири и бижута, натрупани напълно небрежно. Поне книгите се бяха оказали малко, а дневникът бе разпознаваем още на пръв поглед. Само за минути крадецът бе изпълнил задачата си и вече се бе спускал обратно, без да разгледа горните етажи (въпреки любопитството си). Този път, тъй като знаеше къде точно трябва да отиде, възнамеряваше да приключи още по-бързо. Ейдриън оставаше единствената неизвестна.
Ройс погледна надолу и видя, че глупакът все още се поклаща на края на въжето. Професорът му бе натрапил пълен малоумник.
За разлика от Ейдриън, професорът не беше идиот. И крадецът не можеше да проумее мотивите му в това настояване. Но пък всичко, което Аркадиус правеше, бе объркващо. Той бе платил за освобождаването на Ройс — за което така и не бе изтъкнал причина — и му бе предоставил стая в университета, където бе започнал да го обучава. В началото това не се бе сторило странно на крадеца. Очевидно професорът имаше някакви стари сметки за уреждане и бе сметнал за най-уместно да си купи асасин. Подобен замисъл действително показваше наличието на забележителен ум. Спасеният от сигурна смърт убиец се поддаваше на определено опитомяване. Кой не би отказал да си има собствен асасин?
Но начетеният професор явно не познаваше етиката на убийците. Или бе сгрешил в преценката си с Ройс. Последният нямаше никакво намерение да се оставя на опитомяване.
Ройс бе знаел да чете и пише, което бе изненадало професора и му бе позволило да премине директно към историята и философията. Изборът на тези дисциплини бе поредната от много мистерии, за които Аркадиус бе отказал да предостави обяснение.
Всъщност, професорът никога не отказваше открито. Той винаги отговаряше, просто не и по очаквания начин. С тази си хлъзгавост преподавателят отрано бе издал интелекта си. Смятам, не всеки трябва да притежава образование. Невежеството е най-голямата чума на нашия свят. Знанието донася разбиране. Ако хората разбират разликата между правилно и грешно, те ще постъпват правилно. Подобни нелепици изръсваше той и оставяше Ройс да умува над същинските му мотиви. За двете години, прекарани заедно, крадецът така и не бе ги открил.