Обичта му към високото иронично се съчетаваше с досегашния му живот, по-голямата част от който Мелбърн бе прекарал в калта. Но всичко това щеше да се промени. Градовете му бяха омръзнали. Вече нищо не го задържаше там. Той не просто бе изгорил мостовете зад себе си: беше ги изпепелил с чутовен размах. Оставаше една-единствена нишка, която щеше да прекъсне още тази нощ. По някаква екстравагантна причина той изпитваше не само удоволствие, а и съжаление. Отново щеше да стане самостоятелен, но щеше и да остане сам.
Най-добре работя сам.
Искаше му се да вярва в това. Но дори и след всичко случило се, Мерик продължаваше да му липсва.
Бе срещнал Мерик в ранните си колнорски дни. Тогава и двамата бяха новопостъпили членове на Черния диамант — страховита гилдия на крадци. Мерик бе поел в живота далеч по-добре от Ройс (макар че това само по себе си не беше голямо постижение). Той имаше заможни родители. В онзи момент те бяха престанали да му говорят и дори не искаха да чуят за него, но в годините преди това те бяха предоставили отлично обучение на сина си с надеждата, че последният ще последва бащиния пример и ще стане магистрат. Но Мерик Мариус бе избрал друго поприще.
Гилдията бе сложила Ройс да работи заедно с Мерик, за да може първият да опознае града. А тъй като вторият бе изключително амбициозен младеж, той си бе поставил за цел да усъвършенства новия си партньор във всяко едно отношение. От него младият сирак се бе научил да чете и пише, а също и бе придобил знание за бързо придвижване из града и най-тайните скривалища. Пак от него бе придобил любимото си вино — бутилката Монтмърси, поделена върху един покрив, се бе оказала решаваща не само за алкохолните предпочитания на Ройс, а и за слабостта му към високите места.
Тогава Мелбърн не бе знаел нищо за света и с готовност бе попивал уроците на своя наставник. Оказа се, че двамата си приличат както в мотиви, така и в отношение. Мерик се бе превърнал в негов брат.
Двамата и днес щяха да тормозят улиците и покривите на Колнора, ако Мерик не бе предал Ройс и не бе го изпратил в тъмницата. Това предателство бе показало, че никому не може да се има доверие. Всеки се грижеше единствено за себе си. Дори и най-малката постъпка криеше известна полза за онзи, който я извършваше. Дори добрината произтичаше от желанието за издигане в очите на останалите. Това бе един от поредните уроци, които Мерик бе преподал на Ройс. А Мерик знаеше всичко. Когато ножът опреше до кокала, всеки се грижеше първо за себе си.
Тези му мисли бяха прекъснати от някакво разтърсване на дъските под краката му. То не бе произтекло от Ейдриън: той все още се катереше.
Може би вятърът?
Възможно, но малко вероятно. Ройс бе циник и знаеше, че боговете обичат да подхвърлят малко късмет, за да подсилят ефекта от подготвяния удар. Воят на вятъра, който бе сметнал за евентуален виновник, не му позволяваше да чуе нищо, а Ейдриън избра точно този момент, за да изникне и да се строполи задъхан. Крадецът свали ремъците си и му направи знак да стори същото, а после посочи надясно — посоката, в която щяха да поемат. Прозорецът, през който бе влязъл предишния път, се намираше на половин обиколка път. От Ейдриън се искаше единствено да го следва.
Тъй като се тревожеше заради доловеното потрепване, Мелбърн пое веднага. Не се затича, макар да му се искаше. Ако вибрацията бе породена от нечии стъпки, той нямаше намерение да известява собственика им за присъствието си. Той се придвижваше бързо, но предпазливо, вперил напрегнат поглед пред себе си.
Различно е.
При предишното му посещение на върха не бе имало патрули. Трябваше да се очаква, че кражбата е породила вземането на мерки. Дали конете бяха открити? Дали някой в града бе забелязал Ейдриън да се тътрузи по улиците? Дали бяха забелязали носеното от него въже и бяха направили връзката? В този момент несъмнено щяха да са отгатнали начина, по който крадецът се е промъкнал. Несъмнено бяха предприети мерки.
И въпреки това Ройс се нуждаеше от минути.
Прозорецът отново се оказа отворен. Това добър или лош знак е? Той бутна крилата и влезе. Тъмно, но не изцяло тихо: можеше да чуе нечие дихание. Стаята се оказа празна, също като преди; дишането идваше от коридора.