Интересно беше, че войниците не се хвърлят в атака. Те настъпваха бавно, с размахани мечове. Никой от тях не правеше опит да го нарани сериозно. Приличаха на група старици, прогонващи катерица с метли. Обичайно подобни телохранители не бяха толкова плахи — освен ако вече не го познаваха, което не беше вероятно. Не, той пропускаше нещо.
Времето не беше на негова страна. Едновременно с обръщането си той забеляза зад него да излизат още двама пазачи. Войниците го бяха заобиколили от двете страни. А несъмнено щяха да изникнат и още.
Ето какво са чакали.
Войниците нанасяха удари мълчаливо. Отсъстваха нареждания да хвърли кинжала, да вдигне ръце, да се предаде. Изглежда църквата бе отредила строги наказания за онези, които дръзнеха да осквернят дома на пресветия й владетел. Възможностите пред Ройс се бяха свели до две: смърт от меч или смърт от падане. Той долепи гръб до стената, за да види коя от двете групи ще се хвърли най-напред. Един от войниците отдясно, с къса брада, се усмихна.
Ройс леко присви крака, готов да скочи. Най-голям шанс щеше да има да се гмурне под първия нанесен му удар, да замахне към гърдите на въпросния нападател и да продължи с атаките си. Войниците стояха близо един до друг. Той можеше да събори двама, да наръга трети, преди…
Някой изпищя.
Писъкът се разнесе зад него, но Ройс нямаше време да се обръща, защото брадатият избра точно този миг, за да замахне. Крадецът избегна удара и се засили насреща му, замахвайки с кинжала си към подмишницата му. Острието на Алвърстоун веднага сряза съпротивата на месото; онзи простена и залитна назад. Войникът зад него също бе повален от удара.
Другарят им се оказа по-бърз от очакваното и замахна надолу. Крадецът се претърколи към стената, с което принуди ударът да се вреже в бедрото на един от повалените войници, който изквича. Мелбърн се възползва от объркването на третия и заби кинжал в крака му. Болката накара въпросния да се отърси от сепването си и да атакува отново. Атаката му отново бе избегната. Подир това пазачът се оттегли с накуцване, заменен от оставащите двама.
Във всеки един момент Ройс очакваше дълго острие да прониже гърба му: той не можеше да се сражава и в двете посоки. Учудваше го мудността им.
Тогава крадецът дочу звъна на метал, последван от нов вик. Този път той се обърна назад, за да види поне четири трупа, задръстили пътеката. Сред тях, стиснал по един кървав меч във всяка ръка, стоеше Ейдриън.
Подобно на останалите оцелели войници, Ройс се взираше удивен. Прекалено много невъзможни неща прелитаха из мислите му. В първия момент той отказа да повярва, че това е Ейдриън. Несъмнено ставаше дума за някой друг. Може би това бе самият Новрон, чул мисълта му за непоследователността на боговете и решил лично да го накаже. Войниците просто бяха се оказали на пътя му. Тази версия му изглеждаше по-вероятна от онова, което съзираха очите му.
Дали пък идиотът не е успял да намери въжето?
Ейдриън прескочи труповете и се приближи до спътника си.
— Застани зад мен.
Ройс не се ограничи само с това. По някаква причина боговете бяха решили да му предоставят втори шанс; той нямаше намерение да го пропилява. Той мина зад Ейдриън и се втурна към въжето.
То не беше далече, само че крадецът не успя да го достигне — други двама войници бяха запречили пътя му. Само че тези двамата не приличаха на предишните противници. Не приличаха и на серетите. Не приличаха на нищо, което Ройс бе виждал преди.
Двамата носеха златни нагръдници, под които личаха одежди на червени, пурпурни и жълти райета с огромни ръкави. Панталоните им също бяха необичайно широки и под коленете продължаваха в чорапи, също подобно раирани. Върху главите си носеха златни шлемове, украсени с крила. Лицата им не се виждаха, скрити зад непрозрачна метална мрежа. Оръжията им също бяха необичайни: дълги алебарди с извити и украсени остриета в двата края. Бойците ги бяха притиснали успоредно на телата си, прегънали десници пред гърдите.
Ройс се колебаеше дали да бяга, или да се смее: тези противници изглеждаха нелепо. Но освен това бяха и значително едри, а скритите лица определено представляваха тревожен знак (точно той разбираше от тези неща).
Двамата, от своя страна, не се поколебаха. В техните движения нямаше никаква нерешителност. Те се впуснаха напред с ожесточена решителност, бързо спомогнала за предприемането на действие и от страна на Мелбърн.