Междувременно телохранителят рязко прекрати отстъплението си и контраатакува.
Опреният на лакти Ройс осъзна опасността, но нямаше време да предупреди спътника си. Ейдриън навлезе сред кръвта и се подхлъзна.
Блекуотър успя да отрази задаващия се удар, стискайки меча си с две ръце. Въпреки това инерцията го изблъска към стената, а за разлика от противника си, Ейдриън не носеше шлем.
Дори и това не попречи на боеца да спре удара на второто острие, макар и не напълно ефикасно — с вик на болка той рухна край Ройс.
Телохранителят издигна оръжието си над двамата. Въпрос на шанс беше кой ще умре пръв.
Само че Ейдриън не беше приключил.
Противникът им също бе навлязъл върху оплискания с кръв участък. Надавайки рев, породен колкото от болка, толкова и от гняв, Ейдриън стовари върха на меча си точно в средата на златния нагръдник. В първия миг Ройс сметна това за жест на отчаяние, но после осъзна, че спътникът му не се опитва да пробие бронята. Боецът тласкаше телохранителя към празнината между два зъбеца. Каменният праг блъсна коленете на врага им, който залитна назад, подпомогнат от алената хлъзгавина. Напълно беззвучно той изчезна отвъд ръба.
Ейдриън се отпусна обратно на земята. Двамата с Ройс се загледаха към небето. Облаците изцяло бяха скрили звездите.
— Можеш ли да се спуснеш? — попита крадецът.
— Мисля, че ще се справя.
— Тогава върви.
— Ами ти?
— Аз ще остана. — Може би не бяха само облаците. Всичко му изглеждаше по-мрачно от обичайното. Откъм периферното му зрение настъпваше неясна мъгла. — Или умирам, или ще припадна. Поне един от нас трябва да оцелее.
Сърцето му биеше оглушително, прекалено бързо за един лежащ по гръб. Край него Ейдриън се надигна.
— Защо го направи? — каза Ройс.
— Кое?
— Защо се върна? Ти беше в безопасност, беше достигнал въжето. Защо се върна?
— По същата причина, поради която няма да те оставя тук.
Ройс чу стържене на метал — спътникът му вдигаше меча си. В следващия момент той бе повдигнат. Острата болка ускори прилива на чернота.
Крадецът отвори очи сред пълна безсмислица. Лицето му бе притиснато към гърба на Ейдриън и двамата летяха. По-точно, забавяха ход. Ройс усети опъна на ремъците. Той се огледа и видя, че в момента се намират по средата на кулата. Улицата под тях приличаше на сива ивица, тясна като конец.
— Какво правиш? — попита крадецът.
— Добре дошъл отново.
— Ти си идиот.
— В несвяст ми харесваше повече. — Ейдриън отново отпусна въжето.
При следващото забавяне на скоростта Ройс усети болката да го прорязва. Някакъв стегнат натиск около кръста му затрудняваше дишането.
— Просто искам да се убедя, че разбираш глупостта си. Никога няма да успееш да избягаш, ако ме влачиш със себе си.
— Трябва да ти кажа, че по-рано не оценявах мълчаливостта ти. Но сега виждам, че тя е най-голямата ти добродетел. — Сега те висяха неподвижно, защото Ейдриън се прехвърляше върху друго въже. — Не се движи.
Последният коментар би накарал Ройс да избухне в смях, ако не беше притеснението за евентуално изпаднали вътрешности. Затрудняваше се да се оглежда, затова трябваше да се осланя главно на слуха си.
Блекуотър изсумтя, раздвижи се встрани, отново изсумтя.
Рязкото раздвижване накара главата на Ройс да подскочи; бузата му се удари в кожената ножница на големия меч.
— Беше прав за оръжията — отбеляза крадецът. — Наистина са ти нужни три.
— Звучиш пиян.
— И така се чувствам. Мразя това усещане. Нищо не е обичайно. Освен това започвам да се държа глупаво… като теб.
— Трябва ли да ти напомням, че в момента се опитвам да ти спася живота?
— А аз трябва ли да ти напомням значението на думата глупост?
При следващото раздвижване ремъците се опънаха. Двамата отново се понесоха надолу.
— Късите ти мечове се строшиха като пилешки кости — отбеляза крадецът.
— Не проумявам как така това се случи.
— Но големият остана здрав.
— Да.
— Защо не си направил и останалите си оръжия като него?
— Защото него не съм правил аз.
— Тогава излиза, че ти не само си глупав, но и изключително некадърен ковач?
— Бих могъл да освободя ремъците ти.
— Но наистина си адски добър боец. Дъртият Аркадиус се оказа прав. Само как го мразя.
Подир още едно прекачване и няколко спускания двамата достигнаха земята. Дочуваха викове, но те долитаха от далечната страна на кулата. Ройс се огледа, но никъде не видя златното момче. Явно Ейдриън го бе блъснал далеч.