— В това заведение ще наричаш жените дами и ще се явяваш в чист вид. Иначе никой не те спира да отнесеш парите си от другата страна на улицата.
Мечокът я погледна объркано. Но веждите му побързаха да изтласкат объркването.
— Грю вече няма курви. Нали всички те се преместиха тук.
— Съветът ми бе свързан с препоръка за пиене.
— Не искам да пия. Дошъл съм за жена.
— Тогава я търси другаде.
— Другите не струват.
— Защо?
— Те не миришат толкова хубаво.
Не съществуваше опасност някой да се излъже и да каже подобно нещо за Хопър. Според Роза миризмата му говореше за близки запознанства с отходни канали.
Самата тя не бе имала честта да го опознава отблизо. Хопър бе посещавал „Противната глава“ сравнително редовно, само че бе имал слабост към Джолийн. Последната често се бе оплаквала от вонята му. За нея той не беше мечок, а по-скоро скункс. Тъй като за много от хората, които посещаваха тези места, можеше да се каже същото, Гуен бе въвела ново правило.
— Значи предпочиташ чисто момиче, което ухае приятно, нали?
— Именно.
— Защото никак не е приятно да вкусваш мръсотия и едноседмична пот, нали?
— Точно така.
— Дамите от това заведение също споделят мнението ти. Затова трябва да се изкъпеш, преди да ни посетиш.
— Те не са от значение. Аз плащам, аз поръчвам музиката.
— Вече не. Сега си свободен да прекосиш улицата и да пропиеш желанието си или да отидеш да се изкъпеш и да се появиш отново. Ако избереш втория вариант, постарай се да бъдеш по-учтив и внимателен.
— Внимателен към курва?
— Към дама. С курва ще се въргаляш в канавките.
Няколко мига Хопър мълча раздразнено, издал челюст. Сред пуфтенето си той се вторачи в пода.
— Ако платя за баня, няма да ми останат достатъчно пари за после.
Гуен раздалечи ръце, за да го докосне по ръката.
— Изкъпи се, избръсни се, почисти си дрехите и ела. Ще измислим нещо. Аз държа клиентите ни да се явяват в пристоен вид, но съм също толкова настоятелна да остават доволни.
Хопър отново я погледна, вече не толкова ожесточено.
— Наистина ли?
Гуен кимна.
Той защипа туниката си под рамото и приближи плата към носа си.
— Малко вода няма да навреди. — Подир това мъжът кимна и излезе. А Гуен се отправи към едно от новите кресла и тежко се отпусна в него.
— Започваш да връщаш клиенти. — Другата приседна на пейката до нея. Въпросната бе последен остатък от старите мебели, обикновена дъска, която Диксън бе преобразувал в място за седене. Роза не бе сигурна за причината, поради която Гуен бе оставила тази грозотия сред останалите красиви мебели, неотдавна закупени от занаятчиите: може би пейката служеше като спомен за началните им дни.
Във всеки случай дребната жена се чувстваше най-удобно именно на нея.
— Можем да си го позволим — отговори Гуен. — А и аз само го отпратих да се изкъпе. Той ще се върне. Струва ми се, че трябва да сложим още няколко вани. Така посетителите ще се къпят направо тук, срещу доплащане, разбира се.
— Прекрасна идея. Ти не спираш да ме удивляваш — усмихна се Роза. Гуен отвърна на жеста й.
В последно време всички те имаха повод да се усмихват. В самото начало Гуен ги бе окуражавала, изтъквайки, че това се отразява благотворно на печалбите. Впоследствие от напомняне не бе имало нужда. Всички те изглеждаха толкова красиви в новите рокли. Гуен бе уредила плата на отлична цена от същото място, предоставило материал за завесите. С оглед на новата обстановка и впечатляващия им вид названието дами бе напълно оправдано. Това название се бе харесало на Гуен, която бе настояла за пълното му налагане.
— За да получите уважение, трябва да се държите по достоен за уважение начин — им бе казала тя. А Гуен със сигурност знаеше какво говори: тъмнокосата калианка си бе спечелила искрената почит на дърводелците, катранджиите, стъкларите и зидарите. В замяна на това те биваха посрещани като крале. Магазинерите, които по-рано се бяха мръщили на появата й, сега се обръщаха към нея за съвет. Естествено, никой не я канеше на вечеря и не й предлагаше да се кандидатира за районен управител, но на улицата мнозина й се усмихваха, а се намираха и такива, които й отваряха вратата. Тя вече не беше чужденка, а бе станала част от Медфорд. Най-сетне си бе намерила място.