— Паднах ти в очите, нали?
— Шегуваш ли се? Ти умееш да правиш магия и имаш мистериозна съдба. Иска ми се да бях на твоето място.
Другата жена все още се усмихваше, само че засрамено.
— Всеки си има съдба.
Роза погледна към ръката си и я протегна.
— Каква е моята?
Гуен се поколеба за момент.
— Сигурна ли си? Не се ли страхуваш след онова, което видя със Стейн?
— Вече ти казах, че не се страхувам от теб. И не се страхувам от бъдещето си. Може би и моето ще крие някакъв тайнствен непознат. Само не ми казвай как ще умра. Това предпочитам да не зная. Става ли?
Гуен въздъхна.
— Хубаво. Дай да видим.
Под погледа на Роза другата жена разтвори пръстите й и приглади кожата на дланта.
— Интересно. Предстои ти да се влюбиш. Той е красив, с мило лице. Ще се влюбиш и…
Пръстите й отпуснаха ръката на Роза. Погледът на Гуен оставаше насочен към линиите върху кожата, но съсредоточеността я беше напуснала. Подир миг калианката премести очи към дъските на верандата.
— В кого ще се влюбя? Видя ли името му?
Гуен пусна ръката й и посегна към чашата си. Порцелановата чинийка се изплъзна от ръката й и полетя към пода, където тя и принадлежащата й чаша се пръснаха на парчета.
— Съжалявам — промълви тъмнокосата жена и бавно повдигна насълзени очи към Роза. — Много съжалявам.
— Няма проблем — отвърна другата. — Ще ти вземем друга.
Гуен я прегърна. Този път жестът й бе различен. Дори след напускането на Стейн тя не бе притискала дребната жена толкова близо и силно до себе си. Тя продължи да плаче.
— Много съжалявам.
Глава 19
Езерото Морган би описало зората като сива, защото в момента я виждаше точно в такива багри. Единствено тихият плисък на водата и крясъците на гъските насичаха покоя, настъпил след спирането на дъжда. По-рано дъждовните капки бяха затруднявали погледа на Ройс. А и реката не бе спирала да плиска вълни в очите му, принуждавайки го да мижи. Плуването сред дъжд имаше поне едно предимство: отсъстваха притеснения от намокряне. Двамата с Ейдриън бяха се носили по реката през цялата нощ, вкопчени в строшения сандък като отчаяни плъхове. Постепенно трясъкът на камбани бе заглъхнал зад тях. В един момент и двамата бяха заспали или припаднали — трудно беше да се определи. Реката бе ги тласкала напред със сносна бързина, но изгревът ги бе заварил сред спокойни води, застлани с мъгла.
— Жив ли си? — поинтересува се боецът.
— Ако бях мъртъв, надали щях да виждам гъски. — Ройс наклони глава, за да проследи делтовидното ято, отправило се на юг. — Освен ако това не са зли гъски.
— Зли гъски?
— Кой знае какво става в света на водните птици? Може би приживе тези са били шайка, крадяща яйца.
— Виждам, че имаш треска. — Ейдриън се огледа, а следващите му думи съдържаха щастлива изненада. — Това е езерото Морган. Кръчмата, в която бяхме неотдавна, е някъде на брега.
— Ето я там. — Ройс посочи към сградите, струпани на брега от лявата им страна. Лекото движение го накара да се сгърчи от болка.
— Аз не виждам нищо, само мъгла — присви очи боецът.
— Като се върнем ми напомни да кажа на професора да ти даде очилата си. Освен това не бива да отиваме в пивницата, ако това замисляш.
— Дугън ще ни помогне.
— Не чу ли камбаните снощи? Пътищата ще преливат от войници. Защо си мислиш, че ще подминат кръчмата?
— Тогава бихме могли да отидем в дома на лорд Марбъри. Той и без това ме покани последния път. Той ще ни помогне, защото мрази църквата.
— Къде се намира въпросният дом?
— Не зная. Дугън трябва да знае.
— Забрави за кръчмата.
— Ще се отбием само за минутка, колкото да попитаме. А и толкова рано няма да има посетители.
— Отново проявяваш глупостта си.
— Както когато се върнах за теб? Когато те спуснах до земята и настоях да скочим във водата?
— Да, както тогава.
— Трябва да те отведем на някое сухо място, за да те превържа хубаво.
— С колана си ли си ме пристегнал като вързоп?
— Без него нямаше да изкараш нощта.
— Почти не мога да си поема дъх.
— Това е за предпочитане пред кървенето до смърт.
Раменете на Ейдриън бяха покрити единствено с ленената му риза.
— Превързал си ме с плаща си?
— С част от него — отвърна Ейдриън. — Виж, ако искаме да оцелеем, ще се нуждаем от храна, сухи дрехи и удобно място, където да ти сменя превръзката. Освен ако не знаеш друго подходящо място, където можем да намерим всичко това, отиваме в пивницата.
— При нормални обстоятелства сам бих си откраднал нужното. Само че тогава щях да съм способен да вървя.