— Това е моят дом. Нямате право…
— Махни се от пътя ми, малоумнико!
— Нямате право да…
Глухо изсумтяване, звук от нечие падане и изтеглянето на меч.
По очите на Ейдриън крадецът веднага разбра предстоящата му постъпка. Ройс се учеше бързо, особено когато станеше дума за разчитането на хора, а боецът не представляваше особена мистерия. Мелбърн не се опита да го спре, защото този път нямаше да има значение: след като войниците убиеха Том, щяха да продължат да претърсват къщата. Но разгадаването на Ейдриъновото намерение му позволи да излезе почти едновременно с боеца.
Том лежеше на пода край преобърнат стол. Двама мъже с кожени шлемове изчакваха край вратата. Мъж с ризница стоеше над фермера и със заплашителна усмивка изтегляше меча си. Той бе разгневен, че някакъв си селяндур е дръзнал да им се противопостави. И освен това не носеше шлем. Войникът стоеше с профил към вратата на спалнята, с леко извърната глава, оставила врата му уязвим.
Преди Ейдриън да е успял да преодолее трите крачки до изтеглящия оръжие войник, Алвърстоун вече политаше във въздуха и потъваше в гърлото на мъжа. Онзи се свлече сред хъхрене и със звук, напомнящ изпускането на натъпкан с парцали казан.
Реакцията на Блекуотър изненада крадеца. Без да се стъписа дори за миг, Ейдриън подмина рухналия и се насочи към войниците до вратата. Никой от тях не бе съумял да изтегли оръжие, така че боецът получи възможността да нанесе удар безпрепятствено. Острието на огромния меч отсече главата на първия. Ройс остана особено впечатлен от начина на замахване: в края на обезглавяващия удар острието се оказа в позиция за намушкване, от която Блекуотър веднага се възползва, отнемайки още един живот. Поне в битка нямаше и следа от влудяващата му наивност.
Миг по-късно съпругата на Том изникна на вратата на спалнята и изпищя.
— Вратата! — кресна Ройс.
Останалите войници се втурваха към къщата, но бяха изпреварени от Ейдриън, който затръшна вратата в лицата им и блъсна резето. По вратата се посипаха удари.
— Сега какво? — попита боецът. Всички други се бяха загледали в подскачащата врата.
— Убеден съм, че това е подходящ момент да ти напомня, че съм бил прав — каза крадецът. — Трябваше да ме оставиш на кулата.
Ройс изтегли кинжала си от трупа и го почисти. А Ейдриън се убеди, че вратата ще издържи поне още малко, подир което прибра големия си меч и взе два от мечовете на войниците. Съпругата на фермера притискаше момчето към себе си, вторачена в труповете. Стопанинът се надигна и се приближи до нея. Тримата се прегърнаха. Жената притисна ридаеща глава към гърдите му.
— Хобърт! Бийчъм! — изкрещя някой отвън. Вратата продължаваше да се огъва.
— Къщата има само един изход — каза Ройс.
— Не би имало значение — отвърна Ейдриън. — Тези момчета са професионалисти и са обградили мястото. Друга врата или прозорец само биха усложнили задачата ни, добавяйки още места да пазим. Имаме късмет, че са само две.
— Две?
— Вратата и покривът.
Ройс погледна към гредите и сламата.
— Мислиш ли, че ще го изгорят?
— Ако не беше дъждът, отдавна да са го сторили.
— Дъждът няма да трае вечно.
— Не, няма.
Ударите по вратата престанаха.
— Хубава врата — отбеляза крадецът.
— Благодаря — каза Том. — Дъбова е.
— Предполагам, че някъде отвън има брадва? В плевнята или под навеса?
Том погледна към момчето, което заяви:
— Внесох брадвата заради дъжда. Иначе ръждясва, а татко се дразни така.
— Може да носят брадви със себе си — каза Ейдриън. — Стандартната екипировка за патрулите включва брадва и лопата.
— Здравата ще се изпотят, докато разбият вратата. Дървото е твърдо като камък. Три триона захабих.
Ройс получи възможност отново да надникне през пролуката. Четирима души стояха пред къщата, сред които и рицарят, останал на коня си. Още неколцина стояха по-назад. Останалите не се виждаха. Войниците тихо разговаряха помежду си.
— Жалко, че не успяхме да посечем рицаря — каза Ейдриън. — Най-вероятно той е единствената причина още да се навъртат тук.
Ройс се настани край масата. Главата му отново беше започнала да се върти, а и пак му се гадеше. Беше се полакомил прекомерно.
— Какво друго могат да направят сега? Да открият нещо, с което да разбият вратата? Или по някакъв начин да я привържат към коня, за да може той да я изкърти? Биха могли да се покатерят на покрива и да си проправят път вътре, а нищо не им пречи просто да изчакат дъжда да спре и да ни запалят. Биха могли и просто да чакат. Времето е на тяхна страна. Най-вероятно са изпратили вестоносец, че кучетата им са ни намерили.