Ейдриън кимна:
— Както бяха се разгърмели камбаните, след няколко часа тук ще довтаса цяла войска. Трябва да предприемем нещо скоро.
— Какво да предприемем?
Боецът погледна към вратата.
— Нужен ни е конят. Без него не може да става и дума за бягство. Ако успеем да убием рицаря и да възседнем животното му, ще имаме шанс да избягаме.
— Мисля, че вън има около деветима войници, някои от които са с лъкове. И един брониран рицар, възседнал кон. Какво възнамеряваш да направим? Да изскочим навън и да им се нахвърлим? Ти с ранения си крак и аз с продупчения си стомах?
— Имаме ли избор?
Ройс не отговори.
Ейдриън продължи:
— Без значение е какво ще правим; те възнамеряват да ни убият така или иначе. Но ако останем тук, дъждът ще спре и те ще изгорят дома на тези хора. Най-вероятно ще убият и тях самите. А те не са направили нищо лошо. Приеха ни и ни нахраниха. Ако нападнем, може и да умрем, но семейството ще остане в безопасност.
— И това по какъв начин касае нас?
— Погледни на нещата така. Можем да останем тук и да им се оставим да ни опушат и изгорят или да излезем и да се постараем да отведем неколцина със себе си.
Ройс се усмихна.
— Така е по-добре.
Блекуотър се приведе и претърколи трупа, облечен в ризница.
— Изглежда ми достатъчно голяма — заяви той и започна да разсъблича трупа. — Хубаво хвърляне, впрочем. Не знаех, че те бива в това.
— Пълен съм с изненади.
— Чуйте, негодници! — Крясъкът долетя от другата страна на вратата. — Аз съм сър Холвин Ерванонски, рицар от ордена на серетите. Хвърлете оръжията и излезте. От този момент сте арестувани в името на Новрон и нифронската църква.
Ройс погледна към Ейдриън, а после към ужасеното семейство. Той поклати глава, въздъхна и доближи уста до пролуката.
— Държим стопанина, съпругата и детето им за заложници. Точно в този момент ножът ми е опрян до врата на фермера. Ако се опитате да проникнете отново, ще убием и тримата. Разбрахте ли?
— Няма къде да бягате. Няма къде да идете. Ако излезете сега, обещавам ви, че ще доживеете процеса си.
— Говоря сериозно. Ще убия цялото семейство — кресна Ройс. Подир това се обърна към Ейдриън и тихо каза: — Доволен ли си?
Блекуотър кимна усмихнато. Том изглеждаше притеснен, а съпругата му бе ужасена.
— Не се притеснявайте — обясни им боецът. — Той го каза, за да помислят, че сме ви принудили да ни помагате.
— Стори го — с безразличие отвърна рицарят. — Но трябва да знаеш, че колкото по-дълго ме карате да ви чакам, толкова по-зле ще бъде, когато ви заловим.
Ройс не пропусна да забележи изненадата, появила се върху лицето на съпругата.
— На негово място аз бих казал същото — увери я той. Но това не изглеждаше да я е успокоило особено.
— Предайте се — кресна рицарят. — Предайте се на милостта на Новрон!
— Този е голям веселяк — одобри Ройс и приседна на масата. Той предпочиташе да се хвърля в самоубийствена атака отпочинал.
Ейдриън нахлузи ризницата и след кратка борба я изтегли обратно.
— Не, прекалено малка ми е. Ти искаш ли я?
Мелбърн поклати глава:
— Аз собствената си тежест едва издържам.
— Може да отбие някоя стрела.
— Без нея ще мога да отскоча по-лесно.
— Умееш да отскачаш от стрели?
— Понякога.
— Ти наистина си пълен с изненади.
— Но не си изкарвам прехраната с въпросното отбягване — уточни Ройс.
Ейдриън отново намести големия меч на гърба си и отново взе двата войнишки меча, за да изпробва тежестта им.
— Липсват ми моите оръжия. Тези са ужасни. Готов ли си?
— Почакайте. — Том се отскубна от близките си и изчезна в една от другите стаи. При повторната си поява носеше огромен щит и висок колкото самия него лък. — Някога служех като стрелец на лорд Марбъри. Сражавал съм се редом с него. Той ми предостави тази земя. Негова светлост е удивителен човек, а вчера серетите го арестуваха по обвинение в измяна. Бил възпрепятствал справедливостта на църквата. Предполагам, че е свързано с вас. Щом лорд Марбъри е сметнал, че си заслужава да ви подкрепи, аз няма да посрамя името му с различна постъпка. Освен това самите вие чухте колко е загрижена църквата за семейството ми.
— Баща ми е най-добрият стрелец в околността — каза момчето.
— Том Перото — кимна Ейдриън.
Фермерът му подаде щита.
— Проектиран е да спира стрели, добре прикрива тялото. — Над рамото си фермерът носеше пълен колчан.
— Какво ще правиш? — попита крадецът.