Сега вече серетът нямаше как да не го забележи. Тъй като Ройс се бе вкопчил в него и се намираше прекалено близо за замах, рицарят започна да го удря с дръжката на меча си. Но макар да отнесе два удара — по лицето и по главата — Мелбърн не го пускаше. Знаеше, че от него се иска единствено да се задържи. Силната ръка на рицаря бе дясната, а Ройс се намираше от лявата му страна. Сър Холвин разчиташе на опората на стремето, но него го нямаше. И очакваното не закъсня. Изгубила опората си, огромната метална кула залитна настрани, повличайки със себе си Ройс и гърчещия се кон.
За да не се окаже премазан под металния гигант и коня, той се оттласна рязко. Помогна и фактът, че животното направи крачка напред, преди да падне. Това му помогна да се отдръпне от рицаря, но не и от коня. Хълбокът на последния се стовари върху левия крак на Ройс и го строши. Крадецът изкрещя. Бученето в главата му преля във водопад, обединил силата на огромни камбани. Конят започна да се извърта, за да се изправи, с което натика Мелбърн по-дълбоко в земята.
— Ройс! — Крясъкът бе последван от самия Ейдриън, изникващ от сумрака.
Боецът все още стискаше продълговатия щит, сдобил се с украса от пет стрели. Той забоде долния му край в калта и се приведе да помогне на спътника си.
— Пази се от рицаря! — извика крадецът.
— Той е мъртъв. — Ейдриън бе започнал да копае калта, за да извади Ройс по-лесно.
Том стоеше на прага и бе влязъл в престрелка с един от войниците край плевнята.
— Конят защо не се изправя?
— Той също е мъртъв. Тези стрелци не ги бива особено.
Ройс отпусна глава в калта и остави дъжда да обстрелва лицето му:
— Конят ни трябваше.
Ейдриън пъхна ръце под мишниците му и задърпа. Натискът около крака му започна да отслабва. В този момент се разнесе жуженето на друга оса и боецът се вцепени. Том изруга и запрати поредна стрела. Откъм плевнята долетя стон.
Блекуотър, отпуснат на едно коляно, залитна напред. Ройс се постара да спре падането му, при което докосна стрелата, потънала в гърба му.
— Последният! — изкрещя Том.
Ейдриън отпусна глава върху гърдите на Ройс, кашляйки кръв.
— Чу ли? Спечелихме…
Дъждът продължаваше да вали.
Пороят се превърна в наводнение. Океанът бе заел мястото на небето и се изливаше. Ройс не можеше да види нищо. Не можеше да се надигне. Счупеният му крак си бе останал недоразкопан. Двамата с Ейдриън бяха обгърнати от кафява вода, примесваща се с тяхната кръв. Това й придаваше приятния цвят на чай.
Ейдриън се бе отпуснал неподвижно върху него. Бе спрял да кашля, а може би и да диша.
— Ейдриън?
Ройс опита да поеме дъх, нагълтвайки предимно вода. Той се опита да повдигне главата на спътника си над локвите. Вратът на боеца бе отпуснат.
Разнеслият се плясък издаде приближаването на Том и Артър.
— Остави ни — изръмжа Ройс. Макар да му се искаше да се изправи, в действителност дори не можеше да се надигне. Шевовете му се бяха разкъсали. Можеше да усети как краищата на раната отново се разтварят. — Ще дойдат и други. Върви си, иначе ще разберат, че си ни помагал.
Светът се въртеше пред очите му. Главата на Ейдриън тежеше върху гръдта му. Ако не бяха калта и кръвта, крадецът би сметнал всичко това за сън.
— Той е жив — високо каза Том Перото. Може би говореше на сина си, а може би се обръщаше към Ройс. — Негодниците са използвали обикновени стрели, а не широки. — Той издърпа стрелата. Ейдриън не помръдна. Под ризата му фермерът постави приготвено парче плат.
Към ожесточения порой се примеси и друг звук — трополенето на копита. Това не беше конят на рицаря: животното все така лежеше сред калта. Самият сър Холвин бе заел средата на огромна локва, потъмняла от кръвта му. Ако не бе умрял при падането, със сигурност се бе удавил. Раните, които Ройс му бе нанесъл по време на изкачването си, определено бяха спомогнали.
Не, приближаваше някакъв нов кон.
Подкрепленията не закъсняха, помисли си Ройс
— Насам! — отчаяно изкрещя Том.
Хитър старчок. Не си толкова глупав, колкото смятах. А ти постигна желаното, Ейдриън… Семейството няма да пострада, ти получи истинска битка. Как ли си успял да ги надвиеш ранен? Професорът казваше истината за теб. Жалко, че не го бях осъзнал по-рано. Но въпреки това си оставаше глупак. Трябваше да ме оставиш на кулата. Сега щеше да пийваш в някоя таверна, а не да умираш сред локвите.