— Трябвало е да се сетиш за това, преди да го издаваш, не смяташ ли?
Гуен не отговори. Какво можеше да отговори на това? Ако тя беше мъж, щеше да даде отговор с юмруците си. Но пък ако притежаваше подобна сила, изобщо нямаше да се е озовала в тази ситуация.
Забелязал лицето й, той поомекна.
— Просто казвам, че ти сама си си виновна. Пък и ако Стейн наистина искаше да те убива, не би си правил труда да идва чак тук. Както и да е, ти няма защо да се притесняваш. Той поиска Джолийн.
— И ти си се съгласил? Възнамеряваш да му позволиш да спи с друга от нас?
— С пиво, комар и жени си изкарвам прехраната. Това е.
— Не го прави! Грю, не разбираш ли? Не го прави!
— Вече ти казах, че той не поиска теб.
— Не ме интересува. Той ще я убие. Не проумяваш ли?
— Той няма нищо против Джолийн.
— И срещу Ейвън също нямаше нищо против. Просто обича да я вижда изплашена.
— Започвам да се уморявам от дрънканиците ти, Гуен. Млъкни.
Грю я избута от пътя си и отново се зае да проверява бъчонките, разклащайки доста по-силно от необходимото.
— Ние не сме твоя собственост.
— Не думай?
— Итън не би ти позволил да ни държиш тук против волята ни. Той трябва да докладва на своя комендант, който от своя страна докладва на краля, а крал Амрат зачита…
— В името на всички богове, какво знаеш ти за крал Амрат и какво зачитал? Ти си една невежа курва, Гуен. И точно затова не е нужно да те принуждавам. Свободна си да напуснеш по всяко време. — Той обви косата й около ръката си и я завлече към вратата, където я изблъска навън. — Ето. Свободна си. Къде ще отидеш сега? Нощите вече са мразовити, а зимата дори не е дошла. Къде ще спиш? Какво ще ядеш?
— Бих могла да продължа да се изхранвам със същото.
— Като предишния път? Като Хилда? Няма да те спирам. Няма да ти преча. Но и няма да те взема обратно, както сторих тогава. Хайде, върви. Може и да оцелееш по-дълго от нея. Хилда изкара две седмици. Но ти си по-умна от нея, би трябвало да изкараш месец. Или пък не. Тя не беше чужденка.
Хилда и Ейвън бяха работили в „Противната глава“ още преди появата на Гуен. Никоя от двете не бе искала да признае от колко време работи там. Хилда бе подготвяла напускането си, пестейки нищожните си бакшиши. Поредното пребиване бе послужило за повод на бягството й. Според слуховете тя опитала да си намери друга работа, но не могла. Затова предложила да постъпи в друг публичен дом, където й отказали, защото знаели, че тя работела за Грю. Останала без алтернативи, Хилда бе започнала да работи на улицата, в уличката зад кожарската работилница. Действително бе оцеляла две седмици: Итън я бе открил удушена и ограбена. Дори не бе подето разследване: всеки можеше да я е убил.
Грю отстъпи назад.
— Искаш да живееш? Тогава ще трябва да останеш тук. А за да останеш тук, ще трябва да правиш каквото ти кажа.
Той потърка брадичката си — редки кичури, които отказваха да се издължат с повече от два пръста.
— Не исках да те плаша — с по-мек тон продължи той, — но дори и аз зная, че не е добра идея да те пускам при Стейн. Затова му дадох Джолийн.
Жената го погледна изумено.
— Значи все пак е поискал да плати за мен!
— Да, обаче няма да получи теб. Не и тази нощ. Не и докато не се уверя, че се е успокоил.
— Това не е нещо, което ще отмине, Грю, става дума за самата му същина. А дори и да не беше, той пак би ме убил, напук. А сега ще убие Джолийн, защото знае, че това ще ме нарани. И ако е сигурен, че ти няма да му позволиш да ме има, ще се задоволи с това.
Рейнър прокара длан през лицето си и я стисна в юмрук.
— Гуен, уморих се да споря с теб. Ти нямаш думата. Щом приключи с вратата, той ще получи Джолийн. Вече съм взел решение.
— Предупреждавам те, Грю…
Той я зашлеви силно, достатъчно силно, за да я накара да залитне, но не и да падне. И въпреки това шамарът се чу дори и на улицата.
— Първо заплашваш да си идеш, после заплашваш мен? Тази калианска кръв някой ден ще докара смъртта ти. Изобщо не трябваше да те приемам. Проблемите, които създаваш, не си струват приходите. Зная, че мъжете те намират за екзотична. Но ако бях знаел колко главоболия ще си навлека с теб…
Рейнър я сграбчи за раменете, болезнено впил пръсти.
— Сега ще ти кажа какво ще искам от теб, а ти ще го изпълниш. — Той я разтърси. — Искам да отидеш да събудиш Джолийн и да приготвиш стаята. Малката. По-добре да не са в онази с кръвта. Няма смисъл да му даваме идеи.
Грю я дръпна навътре и я блъсна към стълбището. Гуен политна към една маса и едва не я събори.