— Ти не разбираш…
— Много добре разбирам всичко. Ти си тази, която не спира да мисли, че някъде може да ни очаква нещо по-добро. Да, Грю понякога е негодник, но пък има много неща, които са много по-лоши от него. Повярвай ми, говоря от собствен опит. Колкото и да ненавиждам това място, истината е, че ако го напуснем, смъртта ни е почти сигурна. Точно ти би трябвало да знаеш това.
Гуен кимна.
— Права си. — Тя се плесна по бедрата и отново кимна. — Абсолютно права си.
— Не може да бъде. С нея можело да се говори. — Джолийн придърпа одеялото над главата си, за да заглуши тропота на чука.
— Ударите ли те дразнят? — попита Гуен. — Знаеш ли какво е това, Джолийн? Стейн поправя вратата, която аз разбих.
— Е, и? — Другата отново дръпна одеялото, за да погледне към смуглата жена.
— Той има пари, а Грю възнамерява да му позволи да спи с теб.
Джолийн пребледня и бавно се надигна.
— С мен?
— Той ще я пребие до смърт — изфъфли Ета.
— Да. И тя няма да бъде последната убита. Освен ако не си идем — още сега.
— Но ти едва не умря, когато опита, а и Хилда…
— Хилда и аз направихме една и съща грешка, както вече ви казах. Освен това тя беше заделила единствено няколко медни монети, а когато аз избягах, не бях взела златото си… то бе останало скрито тук. С него можем да си осигурим свое собствено убежище. Какво значение има, че никой няма да ни наеме? Грю изкарва добри пари от нас. Хилда бе сгрешила единствено в условията, в които продължи да практикува. Какво пречи да си уредим собствен дом? Сама всяка от нас не би могла да оцелее, но заедно имаме шанс. Определено по-голям шанс от това да се надяваме Стейн да си изгуби работата или да се очовечи.
Гуен се огледа и видя, че останалите премислят думите й.
— Аз отивам да взема парите си. Онези от вас, които искат да дойдат с мен, нека започнат да си събират багажа. Тръгваме още сега.
И тя побърза да излезе от спалнята — не само за да приключи преди Стейн, а и за да избегне допълнителни въпроси. Идеята се бе зародила в ума й току-що; щеше да мине известно време за отлежаването и осмислянето й.
Стейн бе коленичил на прага и заковаваше новата дъска. За момент той спря, за да повдигне глава към Гуен и да се усмихне:
— Почти съм готов. Когато приключа, възнамерявам да се поза…
Гуен пристъпи в отсрещната стая и затръшна вратата след себе си. Няколко мига остана неподвижна, долепила гръб към нея, за да се увери, че той няма да я последва. Долетелият звук от рендосване й показа, че поне за момента е в безопасност. Тази стаичка нямаше резе; това винаги бе изнервяло Гуен по време на проверките на скривалището. До този момент тя не бе го проверявала през деня. А и този път възнамеряваше не само да провери.
Тя прекоси стаята, издърпа масата и повдигна дъската, като през цялото време не спираше да отправя безмълвни молитви. Цяло чудо бе, че е успяла да задържи монетите скрити до този момент. Клиентите плащаха направо на Рейнър, но някои от по-съвестните плащаха и бакшиш. Грю позволяваше на момичетата да задържат тези суми, тъй като последните рядко надхвърляха две медни монети. Но той нямаше представа за малкото състояние, което Гуен крие сред пода. Ако бе знаел, не би се поколебал да я убие, за да вземе парите за себе си.
Кесийката все още си стоеше. Гуен я беше съшила от парчето ръкав, което Гидън Хок бе откъснал в нощта, в която бе погълнал осем чаши наместо обичайните четири. Златните монети си правеха компания с още четиридесет и пет медни. Тази сума представляваше нещо повече от нейните спестявания — тя имаше свято значение.
Жената напъха кесията в пазвата си и излезе.
Стейн пробно раздвижваше вратата, за да се увери, че никой от ръбовете не задира.
— Кажи на Джолийн да си остави косата пусната.
В спалнята момичетата вече я чакаха — всички те се бяха облекли.
— Не зная какво те беше прихванало да ни казваш да си събираме нещата, Гуен — каза Ета. — Сама знаеш, че нямаме никакъв багаж.
— Моля се на Марибор да знаеш какво правиш — прошепна Джолийн.
— Просто ме последвайте.
Всички те бяха боси — Грю не виждаше полза от обувки. Но дори и боси, седем чифта нозе вдигнаха значителен шум при слизането по стълбището. Този неочакван тропот привлече вниманието на съдържателя.
— Какво става тук? — попита той, изниквайки от складчето край кухнята. Гуен тъкмо отваряше вратата.
Тя изведе останалите и се обърна. Котките се бяха превърнали в патета, следващи майка си. Сега Гуен бе застанала между тях и бясното куче.