Той отново погледна към Вивиан. Жената отвърна на погледа му, а Ейдриън побърза да извърне глава и да се вторачи в брега. И със закъснение осъзна, че това го е накарало да изглежда гузен.
— Уредили ли сте престоя си в Колнора? — попита тя.
— Все още нямам планове — призна Ейдриън.
— Но нали си войник. — Тонът на Юджийн бе достатъчно високомерен, за да предизвика раздразнение.
— А ти си търговец — отвърна Блекуотър.
Юджийн се подсмихна.
— Имах предвид, че ще се настаниш в някоя казарма.
— Вече не съм на служба.
— Нима? — Себастиан се засмя. — Та ти си почти на новобранческа възраст.
— И все пак… — Ейдриън се усмихна и разпери ръце.
— И какво възнамеряваш да правиш? — рече Самюел.
Блекуотър започваше да съзира мъдростта в уединението на качулатия.
— Просто пътувам.
— Към…?
— На север.
— Това е доста общо казано. Северът…
Шлепът се разклати, блъснал камък. За момент въжето, привързано към конете, се отпусна, а после отново се обтегна. Ейдриън се обърна към кърмата и забеляза, че кормчията липсва.
— Къде е Фарлън?
Себастиан също удължи врат.
— Не зная.
Водени от Ейдриън, пътниците се отправиха към задната част на лодката. Но и близкият оглед не донесе яснота за отсъствието.
Себастиан посочи към въжето, омотано около кормилото:
— Той оставя руля така, когато се оттегля за малко. Може би е отишъл да приготви закуска.
Ейдриън се обърна към носа. Реката, до този момент сравнително права, в далечината започваше да лъкатуши сред канари. Току-що преживеният сблъсък бе техен предвестник.
— Не мислите ли, че при това разтърсване той би трябвало да се качи на палубата? — каза боецът.
Всички погледи се насочиха към вратата на трюма. Тя действително се отвори, но на прага й изникна качулатият. Последният се огледа, а после безмълвно се оттегли обратно.
— Той не изглежда особено притеснен — отбеляза Себастиан.
— Някой от вас виждал ли е Фарлън днес? — попита Ейдриън.
Тримата търговци и жената се спогледаха.
— Всъщност… като се замисля… аз не съм. А вие? — рече Себастиан.
Останалите поклатиха глави.
— Заместникът му слезе снощи след вечеря, нали? — каза боецът.
— Май да — съгласи се пухкавият търговец. — Когато сменяха конете.
— Възможно ли е Фарлън също да е слязъл, а ние да не сме го усетили? — предположи Блекуотър.
— Може да е станала някаква грешка — включи се Юджийн. — С разписанието, да речем? Може би конярят е потеглил преди Фарлън да се качи обратно?
— Не мисля, че Фарлън би пропуснал да му съобщи за дължината на слизането си.
— Най-добре да спрем — заключи Себастиан.
Самюел изсвири пронизително; Юджийн се зае да маха с ръце. Конете спряха, а Ейдриън освободи кормилото и насочи шлепа към брега — накъдето го тласкаше и самото течение. Търговците се заеха да претърсват трюма, но и там не откриха лодкаря. Затова всички слязоха на брега. Дори и качулатият слезе, макар че се отдръпна встрани.
— Заместниците се качват и слизат на различните пощенски станции, но Фарлън никога не напуска борда. Вчера той беше на поста си, лично отдели лодката от брега, след като впрегнах новите коне — заяви конярят. Той се казваше Андрю и определено се чувстваше по-добре сред животните си. — Той слиза единствено за да помогне при товаренето.
— Тогава къде е? — каза Себастиан.
— Може да е паднал в реката — отвърна Андрю. — На други лодкари се е случвало. Лично за него се съмнявам, но пак е вероятност.
— В такъв случай да изчакаме — предложи Ейдриън. — Възможно е да е доплувал до брега и да се е затичал да ни догони.
Конярят поклати глава.
— Ако е паднал, най-вероятно се е удавил. По цялото си протежение Бернум е коварна, но в тази си част е особено зла. Течението е отвратително. Паднеш ли в средата на реката, то няма да ти позволи да се приближиш до брега. И най-силният плувец в един момент се изтощава. Рано или късно течението те издърпва към дъното. Реката никога не изплюва жертвите си, тя ги сдъвква.
— Ами ако все пак е успял да достигне брега? — не се отказваше Блекуотър.
Андрю сви рамене:
— Тогава няма какво да го мислим. Стига да не се е ударил зле, ще може да поеме назад към пощенската станция и там да изчака следващата лодка.
— Защо да поема назад?
— Защото вчера отминахме последната станция. Сега започват каньоните, а подир тях спираме направо в Колнора. Освен това назад е нанадолнище — по него се върви по-лесно.
— И няма да има повече заместници на кормилото?