Андрю отново поклати глава.
— Няма. Няма да има и нови коне. До Колнора оставаме само аз и тези две красавици.
— Какво ще правим? — попита Самюел.
— Вие ще трябва да изчакате тук. Аз ще поема обратно към станцията. Дори и да не намеря Фарлън, пак ще трябва да доведа нов кормчия.
— Колко време ще отнеме това? — поинтересува се Себастиан.
— По-голямата част от деня. И това е в най-добрия случай, ако веднага намеря човек. А ако не, ще се наложи да поизчакаме три дни, тогава е следващият шлеп.
— Неприемливо — заяви Самюел.
— Абсолютно неприемливо — подкрепи Себастиан. — И сами ще се справим.
Андрю бе започнал да разтрива хълбоците на едното от животните. Виждаше се, че не се чувства особено комфортно в тази ситуация.
— Би могло, само че Колнора е на ден път. А този участък…
— Тогава ще направим точно това — високо заяви Себастиан. Гласът му отекна към околните скали.
— Кой ще се нагърби с управлението? — попита Юджийн.
— Ще се редуваме. Ти ще започнеш, Юджийн. Сигурен съм, че не е трудно. — Пълничкият търговец погледна към Андрю.
— Просто дръжте лодката в средата и отбягвайте скалите. Тези две дами вършат тежката работа. — Конярят отново потупа задницата на една от кобилите.
Шлепът отново се понесе по реката. Юджийн не изглеждаше особено уверен в новата си позиция, затова Ейдриън остана да се навърта около него. Когато младежът придоби по-голяма увереност в заобикалянето на речните камъни, Блекуотър се оттегли.
— Бил е убит — каза му Самюел. Двамата търговци и Вивиан отново се бяха настанили в средната част на шлепа. Качулатият бе заел предишното си място на носа: вероятно не искаше да остава в трюма, докато Юджийн отговаря за кормилото. — Онзи му е прерязал гърлото и го е блъснал в реката — продължи търговецът, кимвайки към уединилия се.
— Няма как да знаем това — отвърна Ейдриън. Но по лицата на събеседниците си видя, че той единствен запазва колебания.
— Нима очакваш, че един толкова опитен лодкар е допуснал да се изтърси зад борда? Та той трябва да е прекосявал този маршрут стотици пъти — каза Себастиан.
— Не, но и освен това нямам намерение да достигам до най-лошото възможно заключение.
— Отвори си очите, млади глупако — високо каза Самюел. — Един от спътниците ни е мъртъв. И няма съмнение кой е отговорен.
Ейдриън потръпна.
— Кажи го по-високо, мисля, че Андрю и кобилите му не те чуха. Хубаво, разбрах, че според теб Фарлън е бил убит. Само че забравяш нещо.
— А то е?
— Защо? — Ейдриън помълча за момент, за да подчертае думата. — Защо му е на качулатия да убива Фарлън? Можеш ли да ми кажеш? Защото аз не мога да посоча каквато и да било разумна причина. Единствено бих могъл да го обявя за луд, но до този момент той не се държи като такъв.
Това значително сви увереността на търговците. Двамата се спогледаха, объркани.
Несигурният глас на Вивиан прекъсна колебанието им:
— Аз се сещам за причина.
Мъжете се обърнаха към нея.
— Снощи той беше там, нали? — Тя погледна към носа. — Когато двамата с вас разговаряхме. Възможно е да е чул, когато ми казахте за намерението на Фарлън да съобщи на властите в Колнора подозренията си.
— Така ли? — попита Себастиан. Ейдриън кимна.
— Ето и търсения отговор. — Самюел също обърна поглед към носа. — Няма Фарлън, няма разследване. Няма проблем.
Другият търговец се съгласи и додаде:
— Звучи смислено. Боя се, че…
— От какво? — подкани го Блекуотър.
— Сега трябва да предприемем нещо.
— Тоест?
— Вече няма никакво съмнение, нали? Всички знаем.
— Какво знаем?
— Че той е отговорен не само за убийствата във Вернес, но и за смъртта на Фарлън. И това не е всичко. Сега той знае, че ние знаем. Щом не се е поколебал да убие кормчията, няма да спре единствено с него. Единственият му избор е да убие всички нас.
— Не говориш сериозно. Ние сме петима. Шестима, ако броим и Андрю. Не мисля, че подобно съотношение на силите е в негова полза — рече Ейдриън.
— Той ще ни издебва един по един, докато спим или докато стоим на кормилото. Като хищник, дебнещ отделилите се от стадото.
— Значи е решено. — Този път Самюел шепнеше. — Ще трябва да го убием първи. Или той, или ние. Той не изглежда особено силен, по-дребен е от Юджийн и не носи оръжия. Бихме могли да го сторим още сега. Ние тримата. Ейдриън, заеми ни оръжията си и върви да вземеш големия си меч от каютата. Тогава ще го посечем и ще блъснем трупа му в реката. Точно както той е постъпил с клетия Фарлън.