Себастиан кимаше с решителния вид на одобряващ съдия.
Ейдриън чувстваше, че е пролял достатъчно кръв за три живота напред. Но пък бе възможно — дори много вероятно — търговците да се окажат прави. А и самият г-н Качулка с нищо не облекчаваше положението. Защо продължаваше да се задържа настрана? Сред цялото това викане нямаше как да не е чул нещо от разговорите им. Защо не се оправдаеше, ако беше невинен?
Но поведението му само по себе си не представляваше доказателство за вината му.
— Не — отвърна Блекуотър. — Няма да убия човек само въз основа на догадки. С Фарлън наистина се е случило нещо, нещо необичайно, само че ние не знаем какво. Дори и да е бил убит, какво ни гарантира, че убиецът е качулатият? Той обича да стои сам. Голяма работа. Какво доказва това? Или защото някой от вас не харесва очите му, той е виновен? Какво пречи убиецът да се окаже Юджийн или някой от вас двамата? И какво пречи аз да съм го убил?
Двамата търговци възмутено поклатиха глава.
— Прекалено много са нещата, които не знаем — продължи Ейдриън. — Смятам, че трябва да продължим според замисъла на Фарлън. Да продължим към Колнора, а когато пристигнем, Андрю ще отиде да доведе шерифа. И ако това ще ви успокои, ще се погрижа никой да не напуска борда, преди да сме разнищили нещата.
— Шегуваш се — каза Себастиан.
— Напълно възможно е Фарлън да си е жив и здрав и в момента да пийва гореща супа в пощенската станция. Как бихте се почувствали, ако той изникне в Колнора и се окаже, че сте убили невинен човек?
— Наистина ли очакваш от нас да си стоим и да бездействаме сред подобна заплаха?
— Очаквам да оставите на закона да си свърши работата. — Ейдриън се надигна, за да се възползва от превъзхождащия си ръст. — И ако някой от вас повдигне ръка срещу любимия заподозрян, лично ще я отсека.
— Готов си да защитаваш убиец?
— Не. Но съм готов да защитавам един невинен от малоумната тълпа. Вие сте си го нарочили още от мига, в който той се качи на борда.
— Ами госпожица Вивиан? Не й ли обеща вчера, че ще я пазиш?
— Да. И възнамерявам да удържа обещанието си. — Ейдриън се обърна към нея. — Нищо няма да ви се случи.
— Ами на нас? — вметна Самюел.
— Вас съветвам да не се отделяте едни от други. Ти сам изтъкна уязвимостта на усамотяването. Стига да не му предоставяте подобни възможности, не мисля, че има от какво да се тревожите.
— Това няма да промени нищо. Не осъзнаваш ли в каква опасност се намираме? Ти наистина си глупак и слепец! — каза Самюел.
Ейдриън небрежно отпусна ръка върху един от късите си мечове, при което търговецът замръзна.
— Ще прибавя и глух към този списък, но само този път — тихо каза Блекуотър.
Той се отдалечи (доколкото това бе възможно на борда на шлеп), съпровождан от острия поглед на Самюел, прогарящ гърба му. Себастиан бе по-труден за преценяване. Спокойно можеше да се очаква, че и двамата търговци не са останали във възторг от боеца. Може би този разговор бе ги накарал окончателно да променят мнението си за него, а може би просто бе ги накарал да го разкрият. Това не беше от значение.
Той установи, че от издигнатия участък на перилата е възможно да се покатери върху покрива на каютата — леко наклонен, с насмолени дъски. Лъчите на слънцето бяха накарали покритието да се поразмекне, но не чак до лепкавост.
Това място представляваше най-високата част на шлепа. От тази си позиция Ейдриън можеше да оглежда цялата палуба. На кърмата Юджийн бе приседнал и бе качил крака върху планшира — с позата си напомняше на Фарлън. Дано възрастният лодкар бе успял да достигне брега: Блекуотър бе разговарял съвсем малко с него, но пък го бе харесал.
Самюел и Себастиан продължаваха да разговарят шепнешком. Вивиан все още стоеше до тях. А на носа качулатият продължаваше да се взира в реката.
Ейдриън отново бе заел новото си любимо място върху каютата, за да наблюдава звездите. Тази позиция не можеше да се похвали с удобствата на палубата (нямаше къде да се облегнеш), но пък компенсираше това със сравнително трудната си достижимост, която би обезкуражила евентуални досадници. Никой от търговците нямаше да седне да се катери, Вивиан също отпадаше. Оставаше единствено качулатият, но пък той не бе особено склонен да дири компания.
Денят бе минал без събития. До този момент успяваха да се справят и в отсъствието на Фарлън. Себастиан, Самюел и Вивиан се бяха погрижили за приготвянето на храната, а Ейдриън бе заменил Юджийн на кормилото. В момента тази чест се падаше на Самюел, а Себастиан щеше да поеме последния участък преди Колнора.