Вивиан му направи знак да влезе.
— Исках да ви върна наметалото и да ви помоля за нещо.
Всички каюти на борда бяха еднакви. Изключение правеше единствено стаята, наета от търговците: Ейдриън подозираше, че тя разполага с две легла, а Юджийн е получил привилегията да спи на пода. В каютата на Вивиан имаше същия тесен креват и сандък с плосък капак, изпълняващ ролята и на маса. От тавана висеше фенер, в който боецът удари чело. Точно като в собствената му каюта.
Вивиан му направи знак да затвори вратата след себе си, с което го изненада. Едновременно с това тя се зае да развързва наметалото. Ръцете й трепереха.
— Благодаря ви — каза жената, най-сетне успяла да освободи одеждата.
Ейдриън пое плаща си и каза:
— Можете да го задържите, ако още ви е студено. Не възразявам.
Каза това, защото тя бе започнала да разтрива ръце.
Вивиан поклати глава:
— Не, няма да се наложи. Поне така се надявам.
Блекуотър не можа да разбере думите й.
Тя колебливо облиза устни и продължи шепнешком:
— Зная, че следващите ми думи ще прозвучат необичайно, но и самата ситуация, в която се намираме, далеч не е нормална. — Жената отново замълча. Светлината на фенера се отразяваше в косата й. — Сигурно няма да ви изненадам с признанието, че съм много уплашена. Страхувам се, че ако тази нощ затворя очи, никога повече няма да се събудя.
— Не съм забравил обещанието си да ви защитя. Може да изглеждам млад, но ви уверявам, че можете да ми имате доверие. Моята каюта е съвсем наблизо. Ако се наложи…
— Точно това е проблемът. Ами ако той залости вратата ви и не успеете да излезете навреме? Колко време е нужно за прерязването на гърло?
С последните думи тя повдигна ръка към врата си, а после бавно започна да я спуска, далеч по-бавно.
— Бих се чувствала много по-спокойна, ако прекарате нощта в каютата ми — продължи Вивиан, затворила очи.
Ейдриън повдигна вежди.
— Дори не мога да ви опиша какво би означавало това за мен. Последните няколко дни бяха най-тежките в живота ми. Изгубих всичко. Целият ми живот рухна за тези няколко дни. И съм уверена, че онзи мъж възнамерява да ме убие. — Тя потръпна и направи крачка напред. — Моля ви. Това би означавало много за мен. Мога да ви обещая, че тази нощ няма да ви бъде студено. — Тя взе ръката му.
Блекуотър присви очи. Той бе млад, но не и глупав.
— Убедихте ме. Ще седна с гръб към вратата. Дори и да заспя, опиталият се да влезе ще ме събуди. Какво ще кажете?
Той не възнамеряваше да го стори. Искаше да види реакцията й.
Последната не закъсня.
Не последва никаква изненада, никакво раздразнение от неразбирането му или от излишните разяснения. Наместо това жената започна да развързва панделките, придържащи роклята й. Движението на фенера караше сянката й да се поклаща бавно, едновременно с ритъма на полюляването на шлепа.
Голата кожа, изникваща изпод отстъпващия плат, обясни почти постоянното треперене. Под роклята си Вивиан не носеше нищо.
Но в момента ловките й пръсти бяха престанали да треперят. Тя не откъсваше поглед от очите на Ейдриън.
— Искам да ви благодаря, задето ще прекарате нощта с мен — прошепна тя. — Зная, че нямам право да искам това от вас. Мога единствено да се постарая да се отплатя за саможертвата ви.
— Не искам да развалям момента, но нали съпругът ви е умрял само преди дни? Убит?
— Какво искате да кажете?
Пръстите й отново си бяха намерили занимание, този път заети да разкопчават колана му.
— Че очевидно не сте били от най-верните съпруги.
— Той е мъртъв, а аз съм жива и искам да остана жива. — Тя изви гръб, издигна се на пръсти и затвори очи.
— В такъв случай ви съветвам да оставите колана ми.
Вивиан отвори очи.
— Моля?
— И да ми кажете какво става в действителност.
— Не ви разбирам.
— Аз също. Точно това е проблемът. Съпругът ви не е мъртъв, нали?
— Не е. Но това не означава, че не се нуждая от защитник.
— Който да ви защитава от…?
В този момент започнаха писъците.
С меч в ръка Ейдриън изскочи на палубата, но я намери пуста.
Крясъците бяха утихнали далеч преди той да е отворил вратата на Вивиан. Боецът й бе заръчал да залости след него и се бе хвърлил към изхода.
След утихването на виковете слухът му не бе уловил нищо. Би трябвало да е дочул трополенето на ботуши, породено от оттеглянето на убиеца, но дори и това отсъстваше. Разнасяше се единствено тихият плисък на водата.
Ейдриън продължаваше да се ослушва.