Какво ли щеше да стане, ако Ейдриън се натъкнеше на качулатия в някоя кръчма или странноприемница? Той си представи как дребосъкът седи, покачил ботуши върху масата, и се хвали как изтребил цял шлеп. Това накара боеца да се почувства по-добре.
Той се бе уморил от убийства, но за качулката щеше да направи изключение.
Глава 6
В продължение на две години Гуен бе съзирала полуразрушената постройка насреща си, но по-рано никога не бе прекрачвала прага й. За разлика от мнозина други: когато настъпеше зима и студът започнеше да лъха студения си присмех връз нощуващите на улицата, отчаяните неизменно подирваха подслон сред руините. За мнозина от тях той се оказваше последен. Не минаваше година без Итън да изтегли поне един замръзнал труп изсред рухналите греди. Долният квартал на Медфорд защитаваше името си не само в географско отношение, а улица „Капризна“ представляваше самото дъно. Колко ли време щеше да е нужно, преди тинята на въпросното дъно да погълне безвъзвратно Гуен и останалите?
Две от стените на постройката все още се държаха, третата се беше наклонила навътре, извита по чудат начин, а последната се стараеше да се смали все повече и повече. Вторият етаж бе отчасти рухнал, плагиатстващ в това отношение от покрива. Поне бе красиво: през дупките в тавана се виждаха стелещи се облаци. Три дръвчета, едно от които почти с човешки бой и с дебел колкото палец ствол, бяха впили корени в пода.
— Не е чак толкова зле — обади се Роза.
Гуен се огледа, но не я видя. По призрачен начин момичетата се бяха изгубили сред руините.
— Къде си?
— Малко ми е трудно да кажа. В… в салона?
В салона? Гуен едва не се засмя. Не само заради нелепото звучене, а и заради безгрижния начин, по който Роза бе изрекла думите. Джолийн обикаляше около рухналото стълбище, обвила ръце около себе си, свела глава. Двете с Гуен се спогледаха и се усмихнаха, докоснали се до една и съща мисъл. Само Роза би могла да види салон сред тази разруха.
Жените се отправиха подир Розиния глас и откриха единственото помещение с четири стени. По пода бяха пръснати останки от стари мебели: там те си правеха компания с дебел слой прах, мръсотия и животински изпражнения. Сред гредите се виждаше лястовиче гнездо, обитавано. Но в най-голяма атракция се превърна камината. За разлика от външните стени, рухнали пред времето, коминът на огнището бе запазил каменната си структура. Дори и на фона на обграждащата го развала той изглеждаше елегантен.
— Вижте какво открих в един от ъглите! — Роза им показа щипците, които бе намерила. — Ще можем да си запалим огън.
До този момент Гуен бе почти сигурна, че е направила грешка с напускането си.
В деня, когато тя най-сетне бе успяла да постигне мечтата на майка си и бе пристигнала в Медфорд, Гуен се бе смятала за щастливка. Не само бе постигнала успех, а и си бе намерила работа още същия ден — като слугиня в „Противната глава“. Грю й бе предоставил стая и храна. Не самостоятелна стая, разбира се, затова тя бе скрила парите си под дъските в малката стаичка отсреща — една от стаите с единично легло. Тогава не беше осъзнала, че стопанинът на пивницата не я е назначил просто от добросъвестност. Никой от местните не бе проявявал подобна добрина към нея. Колкото повече се бе отдалечавала от родните земи, толкова по-остро отношение бе срещала.
Когато бе открила същинските задължения, свързани с работата й, тя се бе опитала да избяга.
И Грю я беше пребил.
Подир това той не бе я изпускал от очи. Едва седмици по-късно бе проявил небрежност — бея оставил сама зад бара — и Гуен се бе възползвала от възможността да избяга. Монетите й бяха останали в онази стаичка, но пък самата тя беше свободна. Или поне така си бе помислила.
Тя бе започнала да обхожда града, дирейки работа и милостиня. Бе се натъквала единствено на безразличие, а в някои случаи и на ненавист. Насреща й бяха запращани хули, в чието значение тя не бе сигурна, но знаеше, че са обиди, отправяни към калианците като нея. Подир една седмица — не бе могла да определи точното време — прекарана с прехранване от отпадъци, Гуен бе открила, че не може да се задържа на крака от слабост. Подобно на Хилда, тя бе потърсила други публични домове, но също бе отхвърлена. По тази причина знаеше, че слуховете за въпросната са истина.
Тогава Гуен се бе ужасила. И бе осъзнала предстоящата си смърт. Беше настъпил моментът да използва монетите — трудно можеше да измисли по-неотложни обстоятелства.
Само че тя не бе разполагала с парите.