— Не зная как го е направил.
Малет шумно сръбна от чашата си.
— Казваш, че не си ковач… С какво се занимаваш, Ейдриън?
— В момента с нищо.
— Търсиш си работа?
— И това ще стане. Точно сега съм поел към Шеридън.
— Към университета? Защо?
— Семеен приятел ми писа, че баща ми е починал и ме помоли да се отбия.
— Бях останал с впечатлението, че си от Хинтиндар.
— Така е.
— Но баща ти е умрял в Шеридън?
— Не, предполагам, че е умрял в Хинтиндар. Но приятелят живее в Шеридън. Беше ми писал, че трябвало да ми предаде нещо.
— А мечовете?
— Бях войник.
— Дезертьор?
— Защо ме разпитвате?
— Защото ти изникваш тук и се представяш за единствения оцелял от клане. И това те прави заподозрян.
— Ако аз съм убиецът, защо ми е да идвам при вас? Не би ли трябвало просто да изчезна?
— Може би точно това е планът ти. Явно си решил, че като припишеш убийствата на Дъстър, няма да те заподозра.
— Кой е Дъстър?
Шерифът се подсмихна и отново сръбна от кафето.
— Трябва ли да го познавам? Защото случаят не е такъв.
Няколко мига Малет го наблюдава объркано. Сетне повдигна вежди и насочи чашата в противоположно движение. Металното канче леко изтрака при допира си с масата.
— Миналата година градът ни бе подложен на поредица изключително жестоки убийства, извършени от някой си Дъстър. Съдии, адвокати, търговци, някои от хората ми и редица представители на подземния свят бяха намирани мъртви на различни места. Всяка сутрин изникваше поредният обезобразен и разчленен труп. Никой не беше в безопасност. Сред убитите имаше дори членове на Черния диамант. Това продължи цяло лято. Улиците оставаха празни, защото хората се страхуваха да излизат. Търговията западна. Търговците не спираха да сипят обиди по мой адрес.
— И всичко това е било дело на един човек?
— Така говорят слуховете.
— И успяхте ли да го заловите?
— Не. Един ден убийствата престанаха и до този момент не са се възобновили. За което всеки ден жителите на града отправят благодарности към Новрон и Марибор. Вече разбираш защо не останах във възторг от разказа ти.
— Какво ви кара да мислите, че става дума за същия извършител?
Шерифът сви рамене.
— Почти никой не беше виждал убиеца. Малцината очевидци казаха, че той носел черно наметало с вдигната качулка.
Малет погледна към прозореца, пресуши чашата си и откачи плаща си от стената.
— Да отидем да видим какво си оставил край реката.
Дъждът все още не беше спрял и превръщаше пътя в значително подобие на кална пързалка. Сега Ейдриън можеше да разбере нежеланието на шерифа да излиза по тъмно. Ръмежът бе превърнал склона на каньона в поредица от водопади. На някои места наводнените участъци бяха лесни за заобикаляне или преодоляване, но други принуждаваха двамата да забавят ход, а на едно място дори им се наложи да слязат от конете. Макар че Ейдриън така и не бе успял да изсъхне, влажните ленени дрехи не бяха приятно усещане сред ледения вятър, който бе изникнал.
В един момент боецът накара кобилата си да забави ход и накрая спря.
— Наред ли е всичко? — попита шерифът.
— Това е мястото. Точно тук бях завързал шлепа.
— На това място?
— Да.
Малет пришпори животното си малко напред — дорест кон с черна грива.
— Нали каза, че си го завързал здраво.
— Така беше. — Ейдриън се спусна на земята и се приближи до реката. Шлепът не се виждаше никъде. — Може би течението е разхлабило въжето. — Той се отправи към дървото, за което бе завързал лодката. Откри известен белег, но по нищо не личеше, че е оставен от въже.
Малет сви устни и кимна.
— Възможно е.
Ейдриън се зае да търси заклещения между камъните теглич, но и въпросният бе изчезнал. Още по-смущаваща бе липсата на захвърлените такъми и другата кобила. Абсолютно нищо не бе останало. Той продължи надолу по пътеката, за да погледне към следващия прав участък. И там не се виждаше нищо.
— Да вървим да поговорим с Бенет — каза шерифът, когато Ейдриън се върна. — Интересно ми е какво ще каже той за изчезналия си шлеп.
Блекуотър кимна.
Прилепена до стената на каньона, досами кея, се издигаше дървена постройка. Направата й навяваше асоциации с миньорски бараки, но формата й бе удължена. Върху покрива й бе закован знак: Колнора-Вернес; Превоз на товари и пътници.