— Пикълс е мъртъв — каза Ейдриън.
В продължение на миг Ройс го наблюдаваше мълчаливо.
— Какво?
— Чу ме. Ти чуваш всичко, което се говори около теб. Това е най-дразнещото ти качество. Или пък не; малко ми е трудно да ги подредя. Списъкът е нелепо дълъг.
— За онова хлапе от университета ли говориш?
— Разбира се. Ти за кого мислеше; че става въпрос?
Другият сви рамене.
— Човек непрекъснато се натъква на пикльовци.
— Говоря за Пикълс! Той бе екзекутиран заради престъплението, което ти извърши.
— Е, и? Не виждам по какъв начин това отговаря на въпроса ми за готвенето.
— Е, и? — изумено повтори Ейдриън. — Това ли е всичко, което ще кажеш? Дете е било убито заради теб, а теб не те е грижа?
Ройс придърпа пън, за да приседне на него, докато наклажда огъня.
— Аз не съм го убил.
— Значи си знаел, че е мъртъв?
— Както сам каза, чувам всичко, което се говори около мен.
— И не изпитваш никакви угризения?
— Не. Той е бил убит от хора като тези, които живеят в кулата, по молба на Ангдън и неговото татенце. Аз дори не съм присъствал, когато е станало.
— Ти извърши престъплението, за което Пикълс е бил екзекутиран.
Ройс го погледна объркано:
— Аз им попречих да те пребият до несвяст. Това ли наричаш престъпление?
— Не ми трябваше помощта ти.
— Наистина?
Думата бе пропита със сарказъм.
— Да, наистина.
Издаденият от крадеца звук приличаше на смесица между кикот и изпръхтяване.
— Петима с тояги срещу един невъоръжен? Прости недоверието ми.
— Защо просто не застана до мен? Двама срещу петима не е толкова неравностойно, особено ако беше поразмахал кинжала си.
Ройс за пореден път го гледаше объркано, като човек, слушащ непознат език.
— Ти в кой свят живееш?
— В света, в който не е прието да наръгваш момчета и да оставяш други да плащат с живота си за това.
— Момчета? Възрастта пък какво общо има? Ако някой се приближава към теб с тояга в ръка, има ли значение на колко години е?
— Да. Те са още деца. Още не са достатъчно зрели да осъзнаят какво правят.
— Ти също.
— Аз ли? Ти не си много по-възрастен.
Мелбърн тъкмо бе изтръгнал първите искрици и внимателно подсилваше зародилия се огън. При тези думи той замълча за момент, преди да продължи.
— Това не е от значение. На годините на професора ти пак би си останал наивник, стига глупостта ти да ти позволи да доживееш до подобна старост. Ето ти нещо, което би трябвало да си разбрал отдавна: ако някой възнамерява да ти причини вреда и ти имаш възможност да го убиеш, стори го. Всичко останало само води до ненужни отегчения и усложнения.
— Но ти не го уби.
— Виждаш ли? Ако бях, сега нямаше да водим този разговор.
— Тогава защо не го уби?
— Заради обещание. Професорът си има условия, едно от които е забраната да убивам негови обучаеми.
— Ти не ми приличаш на човек, който се старае да спазва обещанията си. Как така още не си убил професора? Нали по този начин разрешаваш всеки от изникналите ти проблеми?
— Въпросното обещание не бе дадено на него. И то гласеше да не убивам професора, поне не и докато не изплатя дълга си.
— А на кого бе дадено?
Ейдриъновото любопитство бе напълно разбираемо. Само много удивителен човек би събудил подобна решителност у човек без морал.
— Не е твоя работа. За трети път те питам, можеш ли да готвиш, или не?
— И смъртта на Пикълс не те интересува?
Мелбърн се навъси и натъпка голямата лъжица и тенджерата обратно в раницата си.
— Ни най-малко. Освен това не виждам по какъв начин този разговор носи полза.
— Носи полза на мен, защото искам да зная как може да си толкова жесток.
— Дарба.
— Ти си истинско копеле, знаеш ли?
— Може и да си прав. Аз съм сирак и няма как да зная. Ще ядем ли?
— Нямам никакво намерение да се храня с теб. Още по-малко възнамерявам да ти готвя.
— Хубаво. — Крадецът стъпка огъня. — Ти губиш. Аз просто се опитах да проявя любезност. Прецених, че би искал да похапнеш за последно. Сигурно осъзнаваш, че ще умреш след няколко часа, нали? Погледни. — Той посочи към кулата. — Това да ти прилича на стената на университетска постройка? Мислиш ли, че разполагаме с толкова дълго въже?
Ейдриън не се бе замислял за това. Въжетата им определено бяха дълги, но не и чак толкова.
— Тъй като ти не можеш да се катериш, ще трябва да носим със себе си допълнителни въжета и да се изкачваме на части. Това означава, че ще ти се налага да се откачаш от едно въже и да се задържаш единствено на клиновете, докато се привържеш към следващото. — Ройс повдигна ръка над главата си. — Усещаш ли този ветрец? Тук, в подножието, е приятна милувка. Но горе на стената ще ти се струва, че самият Марибор издува бузи в опит да те събори обратно на земята. Ръцете ти ще се уморят. Мускулите ти ще започнат да се схващат. Ще умираш от жажда, но ще бъдеш прекалено изплашен, за да посегнеш към манерката. И ще ти бъде студено. Адски студено. Вятърът и есенната нощ ще ти вкочанят пръстите. В един момент дори няма да знаеш със сигурност, че държиш въжето. С дишането също ще изпитваш проблеми, то ще нарушава стабилността ти. В един момент, някъде около третата четвърт, ще се подхлъзнеш. Грешката ще бъде глупава, почти смешна, дело на отромавели от студ пръсти или прекалено изтощени мускули. Във всеки случай ще полетиш към земята, където ще се пръснеш като мях с вода.
Тъй като книгата е у теб, те ще я намерят сред останките ти, а професорът заяви, че ако паднеш сам, аз нямам вина, в този случай аз също оставам свободен. Ще се спусна миг или два по-късно, за да не ме опръска кръвта ти. Около основата на кулата не обикалят патрули, така че дори в случай на тревога ще имам време да се оттегля спокойно и незабелязано. Ще се метна на коня си, оставен оседлан, и ще поема натам. — Той посочи в мрака. — Само след минути ще съм се отдалечил достатъчно, за да стана неоткриваем. А и надали някой ще ме търси, онези ще сметнат, че ти си бил единственият крадец. Или, понеже си едър, ще сметнат останките ти за двойни.
Крадецът пъхна ръка в раницата си и измъкна къс осолено свинско.
— Накрая ще си намеря някое удобно местенце и ще се поглезя с истинско пиршество. Затова сметнах, че ти би искал да похапнеш сега.
Ейдриън го изгледа мрачно.
— Ще се изкатеря по кулата. Ще върна книгата на мястото й, а после ще ти покажа за какво се използва големия меч на гърба ми. И тогава ще видим кой къде ще рухва.