Всичко това показвало разликата в темпераментите, изтъкна словоохотливият стар васал. Някои били като чичото — дружелюбни веселяци, искащи да умрат сред тълпата и да привлекат нечие внимание. Други, като сегашния мистър Хъл, обичали повече самотата и природата.
Блейн любезно кимаше на всички тия приказки и след малко бе въведен в просторна каменна стая, където пристигналите ловци пиеха кафе и доизостряха оръжията си като бръсначи. Светли отблясъци играеха по стоманеносиния меч и сребристата брадва, трепкаха по лъскавия връх на копието и скрежно примигваха по диамантените шипове на двата боздугана. От пръв поглед Блейн помисли, че всичко напомня средновековна сцена. Но като поразмисли, реши, че по-скоро прилича на филмов епизод.
— Придърпай си стол, братче — обади се човекът със секирата. — Добре дошъл в Благотворителното дружество за защита на Касапите, Кланичните работници и Пладнешките убийци. Аз съм Сами Джоунс, най-добрият майстор на секирата в двете Америки, а вероятно и в Европа.
Блейн седна и се запозна с останалите ловци. Сред тях имаше представители на шест националности, но всички говореха английски.
Сами Джоунс беше набит, чернокос мъж с биволски врат, облечен в закърпена избеляла униформа, с няколко стари ловни белега по грубоватото нискочело лице.
— Първи лов? — запита той, хвърляйки поглед към грижливо изгладените дрехи на Блейн.
Блейн кимна, измъкна пушката от найлоновия чувал и закрепи щика на дулото. Провери скобата, притегна ремъка и отново свали щика.
— Ти наистина ли можеш да се биеш с това чудо? — запита Джоунс.
— И още как — отвърна Блейн по-самоуверено, отколкото се чувствуваше.
— Дано. Такива като Хъл бързо надушват слабака. Първо него опитват да откъснат от дружината.
— Обикновено колко трае един лов? — запита Блейн.
— Ами… най-дългият, на който съм бил, свърши за осем дни. Това беше в Астурия, там очистиха моя съдружник Слиго. Общо взето, добра дружина може да пречука Плячката за ден-два. Зависи как иска да умре. Някои се мъчат да изтраят колкото може по-дълго. Крият се из пещери и оврази, мръсните коварни псета, а ти трябва да ги дириш и все да чакаш удар в лицето. Така си отиде Слиго. Но мисля, че Хъл не е от тях. Той иска да умре като велик огнедишащ мъжкар и герой. Значи ще дебне наоколо и ще рискува, та да види колцина от нас ще надупчи със свинския си шиш.
— Като те слушам, комай не го одобряваш — каза Блейн.
Сами Джоунс надигна рошавите си вежди.
— Не си падам по тия, дето вдигат голяма врява, че умират. Ето го, иде самият герой.
Влезе Хъл, строен и елегантен, с копринен костюм в тютюнев цвят и бял копринен шал, преметнат свободно около врата. Носеше лека раница, а на рамото му бе пристегната тънка, злокобна на вид рапира.
— Добро утро, господа — поздрави той. — Оръжията наточени, раниците стъкмени, обувките здраво вързани? Превъзходно!
Хъл пристъпи към прозореца и дръпна завесите настрани.
— Вижте как пуква зората, величав светлик по източния небосклон, предвестник на свирепия ни владетел Слънце, който заповядва да почнем лова. Сега ще тръгвам. Слугата ще ви съобщи кога изтича преднината ми от половин час. Сетне можете да поемете по дирята и да ме убиете при първа възможност. Ако ви се удаде! Имението е оградено. Няма да напускам пределите му, вие също.
Хъл се поклони, после бързо и грациозно излезе от стаята.
— Божичко, как ги мразя тия щураци! — изрева Сами Джоунс след като вратата се затвори. — Всички си приличат, един няма със света. Държат се толкоз хладнокръвно и небрежно, толкоз героично, мътните ги взели. Да знаеха само как адски смешни ми изглеждат — на мен, дето съм бил вече на двайсет и осем подобни циркове.
— Защо ловуваш? — запита Блейн.
Сами Джоунс сви рамене.
— Баща ми въртеше секирата, та от него научих занаята. Друго не умея.
— Можеш да научиш и друг занаят — каза Блейн.
— Сигурно мога. Истината е, че обичам да трепя тия аристократични господа. Мразя ги, всичките богати копелета с гадния им задгробен живот, дето беден човек не може да си го позволи. С удоволствие ги убивам, ако имах пари, бих си плащал за правото да го върша.
— А Хъл обича да убива бедняци като теб. Печален е този свят.
— Не, просто е откровен — отвърна Сами Джоунс. — Стани сега да ти наглася раницата както трябва.
Като свършиха, Сами Джоунс добави:
— Слушай, момче, защо не вземем да си правим компания на тоя лов? Да се пазим взаимно, нали разбираш.
— Мене да пазиш, искаш да кажеш — рече Блейн.