Съответно Блейн очакваше това бъдеще да прояви определени предимства спрямо миналото, но очакваше и някои недостатъци; част от старите проблеми щяха да са изчезнали, но на тяхно място щяха да са дошли други.
— Накратко — промърмори си той, — очаквам това бъдеще да се окаже като всяко друго бъдеще в сравнение с миналото. Не съм особено прецизен, но пък и не ми е работа да се занимавам с предсказания или пророчества.
Внезапното влизане на Мари Торн прекъсна размислите му.
— Добро утро — каза тя. — Как се чувствувате?
— Като нов човек — отвърна Блейн с напълно безизразно лице.
— Добре. Бихте ли подписали това, моля?
Тя му подаде писалка и някакъв машинописен текст.
— Адски сте деловита — каза Блейн. — Какво подписвам?
— Прочетете го — рече тя. — Документ, че ни освобождавате от всякаква юридическа отговорност, задето сме ви спасили.
— Наистина ли ме спасихте?
— Естествено. Според вас как сте попаднали тук?
— Право да си кажа, не съм мислил по въпроса — призна Блейн.
— Ние ви спасихме. Но законът не разрешава да спасяваме някого без писменото съгласие на потенциалната жертва. Адвокатите на „Рекс Корпорейшън“ нямаха възможност предварително да получат съгласието ви. Тъй че сега бихме искали да се подсигурим.
— Какво представлява „Рекс Корпорейшън“?
Това като че я подразни.
— Още ли не са ви осведомили? Сега се намирате в управлението на „Рекс“. Днес нашата компания е знаменита, както е била „Флайър-Тис“ по ваше време.
— Кои са тия „Флайър-Тис“?
— Не знаете? „Форд“ тогава?
— Аха, „Форд“. Значи „Рекс Корпорейшън“ е знаменита като „Форд“. С какво се занимава?
— Произвежда енергийните системи „Рекс“, с които се захранват космически кораби, превъплъщателни машини, задгробни двигатели и тям подобни. С помощта на енергийна система „Рекс“ ви изтръгнахме от колата в мига след смъртта и ви прехвърлихме в бъдещето.
— Пътуване през времето — рече Блейн. — Но как?
— Трудно ще е да го обясня — каза тя. — Липсва ви научната основа. Но ще опитам. Знаете, че пространството и времето са едно и също, само че в различни аспекти.
— Тъй ли?
— Да. Като масата и енергията. По ваше време учените са знаели, че масата и енергията са взаимозаменяеми. Успели са да отгатнат термоядрения синтез в ядрата на звездите. Но не можели непосредствено да повторят този процес, изискващ значителни количества енергия. Едва когато прибавили енергия към знанието си, те успели да разбият атомите чрез делене и да създадат нови чрез синтез.
— Известно ми е — каза Блейн. — Ами пътуването през времето?
— Появи се по същия начин. Отдавна знаехме, че пространството и времето са отделни прояви на едно и също нещо. Знаехме, че и пространството, и времето могат да се разложат на основни единици и да се трансформират чрез енергиен процес. Досещахме се за деформацията на пространствено-времевия континуум около свръхновите звезди и успяхме да наблюдаваме изчезването на звездата Уулф-Рейт, когато нарасна темпото на времетрансформация. Но трябваше още много да узнаем. И трябваше да разполагаме с далеч по-мощен енергиен източник, отколкото ви е бил нужен за започване на термоядрения синтез. Когато си осигурихме всичко това, можехме да заменяме времевите единици с пространствени — с други думи, времевите разстояния се превръщат в пространствени. Оттам нататък можехме да пропътуваме, да речем, сто години, вместо взаимозаменяемото разстояние от сто парсека.
— Разбирам донякъде — каза Блейн. — Ще ви затрудни ли да го повторите пак, но по-бавничко?
— После, после — каза тя. — Подпишете документа, моля.
Текстът гласеше, че той, Томас Блейн, е съгласен да не предявява иск спрямо „Рекс Корпорейшън“ във връзка с неправомерното спасяване на живота му през 1958 година и последвалото прехвърляне на въпросния живот в Приемник през 2110 година.
Блейн подписа.
— А сега — каза той — бих искал да знам…
Не довърши. В стаята бе влязъл петнайсетинагодишен хлапак с голям плакат в ръцете.
— Извинявайте, мис Торн, Художественият отдел иска да разбере дали това ще свърши работа.
Момчето вдигна плаката. На него бе изобразен автомобил в мига на катастрофа. Гигантска стилизирана ръка се пресягаше от небето и измъкваше шофьора от пламтящите останки. Надписът обявяваше: „Рекс“ успя!"
— Не е зле — каза Мари Торн, като се мръщеше замислено. — Кажи им да подсилят червеното.
В стаята влязоха нови посетители. И Блейн взе да се ядосва.
— Какво става? — запита той.
— После, после — каза Мари Торн. — О, мисис Ванес! Как ви се струва този рекламен плакат?