Тя се усмихна измъчено.
— Няма нищо. Всъщност вината беше моя.
— Съмнявам се. Подай ми маслото, ако обичаш.
Тя му подаде маслото. Няколко минути се храниха мълчаливо. После Алис каза:
— Беше много, много глупаво.
— Защо?
— Сигурно съм тичала подир илюзия. Мислех си, че мога пак да намеря Френк цял и невредим. Всъщност не съм такава, мистър Блейн. Но мислех, че ще бъде както с Френк.
— А не беше ли?
Тя поклати глава.
— Не, разбира се, че не.
Блейн внимателно остави кафеената чашка.
— Предполагам, че Кранч е бил по-груб. Предполагам, че те е бъхтил от стена в стена. Предполагам…
— О, не! — извика тя. — Никога! Мистър Блейн, Френк беше ловец и имаше тежък живот. Но към мен винаги е бил съвършен джентълмен. Имаше обноски, такъв си беше Френк.
— Имаше ли?
— Несъмнено имаше! Френк винаги беше нежен с мен, мистър Блейн. Беше… деликатен, нали ме разбирате. Мил. Нежен. Никога, никога не беше груб. Честно казано, беше точно обратното на вас, мистър Блейн.
— Ъ — рече Блейн.
— Не че ви има нещо — добави тя с прибързано съчувствие. — Вие наистина сте грубичък, но нали знаете, вкусове разни.
— Сигурно е тъй — каза Блейн. — Да, сигурно е тъй.
Довършиха закуската сред неловко мълчание. Освободена от натрапчивата илюзия, Алис си тръгна веднага след това, без дори да подхвърли, че може пак да се видят някой ден. Блейн седеше в широкото кресло, гледаше през прозореца и мислеше.
Значи не беше като Кранч!
Печалната истина, каза си той, бе, че постъпваше както си въобразяваше постъпките на Кранч при подобни обстоятелства. Чисто самовнушение. Истерично си бе втълпил, че един силен, активен, енергичен мъж, който работи на чист въздух, непременно ще се държи с жените като мечка.
Бе се подвел по стереотипа. Щеше да се чувствува още по-глупав, ако не беше толкова облекчен от възвръщането на застрашената си блейновщина.
Намръщи се, като си припомни как Алис описваше Мари. Кльощава, твърда като пирон и студена като риба. Пак стереотипи.
Но при дадените обстоятелства едва ли можеше да упреква Алис.
24.
Няколко дни по-късно Блейн получи известие, че го чакат за разговор в Духовната централа. Намина там след работа и попадна в кабинета, който бе използувал предния път.
— Здравей, Том — раздаде се от високоговорителя гласът на Мелхил.
— Здрасти, Рей. Чудех се къде се губиш.
— Още съм на Прага, но вече няма да е задълго. Ще трябва да продължа и да ви дя как изглежда отвъдното. Обаче исках пак да поговоря с теб, Том. Мисля, че трябва да внимаваш с Мари Торн.
— Ама, Рей…
— Сериозно ти казвам. През цялото време е в „Рекс“. Не зная какво става там, залата им за конференции е изолирана против психическо проникване. Но нещо се мъти около теб и тя е замесена здравата.
— Ще си отварям очите — каза Блейн.
— Том, моля те, послушай ме. Махай се от Ню Йорк. Махай се бързо, докато още имаш тяло и съзнание в него.
— Оставам — каза Блейн.
— Упорито копеле — прочувствено изрече Мелхил. — Каква полза, че имаш дух закрилник, щом изобщо не го слушаш?
— Много съм ти благодарен за помощта — каза Блейн. — Наистина. Но кажи ми откровено, какво ще спечеля, ако избягам?
— Може да останеш жив малко по-дълго.
— Само малко? Толкова ли е зле?
— Доста. Том, помни, че не бива да вярваш никому. Сега трябва да си тръгвам.
— Ще те чуя ли пак, Рей?
— Може би да — каза Мелхил. — Може би не. Успех, момко.
Разговорът приключи. Блейн се прибра в апартамента си.
Следващият ден беше събота. Блейн се въргаля в леглото до късно, направи си закуска и опита да се обади на Мари. Нямаше я. Реши да прекара деня в почивка и да изгледа сензофилмите.
Този следобед го посетиха двама души.
Най-напред дойде кротка прегърбена бабичка, облечена в строга тъмна униформа. На армейското й кепе беше изписано: „Стара църква“.
— Сър — каза тя с леко хъхрещ глас, — аз събирам пожертвувания за Старата църква, организация, която цели да укрепи вярата в тия безпътни и безбожни времена.
— Съжалявам — рече Блейн и понечи да затвори вратата.
Но под носа на старицата навярно неведнъж се бяха захлопвали врати. Тя се вклини между вратата и касата, продължавайки да говори.
— Дошла е, млади сър, епохата на Вавилонския звяр, времето за душевна погибел. Дошла е епохата на Сатаната и часът на привидния му триумф. Но не се подлъгвайте! Всевишният допуска това да се случи, за да изпита и отсъди, да отдели зърното от плявата. Бойте се от изкушение! Бойте се от пътя на злото, който се разстила пред вас великолепен и бляскав!
Блейн й подаде един долар, за да млъкне. Бабичката благодари, но продължи да приказва.