Забеляза, че по петите му крачи ухилен мъж. Беше Тезей с пистолет в ръка — изчакваше да се разчисти пространство за стрелба.
Блейн хукна още по-бързо, провря се през тълпата и кръшна в пресечката. Изтича по нея, сетне внезапно спря.
На фона на светлината в края на уличката се очертаваше човешки силует. Едната му ръка беше на кръста, другата се надигаше за стрелба. Блейн се поколеба, озърна се към Тезей.
Дребният ловец стреля и лъчът обгори ръкава на Блейн. Блейн изтича към една отворена врата, но тя рязко се захлопна под носа му. Втори изстрел опърли сакото му.
С кошмарна яснота загледа как идват двамата ловци — Тезей съвсем близо зад него, другият ловец малко по-далече преграждаше изхода. С натежали като олово крака Блейн побягна към по-далечния враг, прескачайки канализационни люкове и решетки на метрото, покрай магазини със спуснати рулетки и заключени къщни врати.
— Дръпни се, Тезей! — викна ловецът. — Държа го на мушка!
— Виж му сметката, Хендрик! — отвърна Тезей и се прилепи към стената, за да избегне лъча.
От петдесет фута разстояние ловецът се прицели и стреля. Блейн се просна по очи и лъчът прелетя над него. Търкулна се настрани, опитвайки да намери последно убежище в някой вход. Лъчът шареше подир него, обгаряше бетона и превръщаше в пара локвите мръсна вода.
Сетне една от решетките на метрото хлътна под тялото му.
Падайки, той разбра, че решетката навярно е била срязана от лъча. Невероятен късмет! Но трябваше да падне на крака. Трябваше да остане в съзнание, да се отдръпне от шахтата, да използува късмета. Ако загубеше съзнание, тялото му щеше да лежи точно под отвора — удобна мишена за ловците, застанали на ръба.
Опита да се преметне във въздуха, но закъсня. Тежко падна по гръб и главата му се блъсна в един железен стълб. Но волята да запази съзнание бе толкова силна, че успя да се изправи на крака.
Трябваше да се отдалечи по-навътре из тунелите на метрото, толкова далече, че да не го намерят.
Но дори първата крачка бе непосилна. Нозете му се подгънаха безпомощно. Падна по очи, извъртя се и погледна нагоре към зеещия отвор.
После изгуби съзнание.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
27.
Когато се свести, Блейн реши, че задгробният живот не му харесва. Беше тъмно, неравно и миришеше на машинно масло и тиня. Освен това го болеше главата и имаше чувството, че гърбът му е строшен поне на три места.
Може ли дух да усеща болка? Блейн се размърда и установи, че все още има тяло. Всъщност даже усещаше само тялото си, духът още се рееше. Изглежда, не беше в отвъдното.
— Почини си още малко — изрече нечий глас.
— Кой е? — запита Блейн непрогледния мрак.
— Смит.
— О! Ти! — Блейн седна и опипа тръпнещата си глава. — Как го направи, Смит?
— Още малко и нямаше да успея — каза зомбито. — Щом те обявиха за Плячка, тръгнах да те търся. Неколцина от тукашните ми приятели предложиха да помогнат, но ти бягаше прекалено бързо. Извиках те, когато излезе от заложната къща.
— Да, стори ми се, че чух глас — каза Блейн.
— Ако се беше обърнал, можехме да те приберем още тогава. Но ти не се обърна, затова те последвахме. На няколко пъти ти отваряхме решетки и канализационни люкове, обаче беше трудно да преценим момента. Всеки път малко закъснявахме.
— Но не и последния път — каза Блейн.
— Накрая се наложи да отворя решетката точно под тебе. Съжалявам, че си удари главата.
— Къде съм?
— Издърпах те от главния тунел — каза Смит. — Сега си в страничен коридор. Тук ловците няма да те открият.
Блейн отново не намираше подходящи думи, за да благодари на Смит. А и Смит отново не приемаше благодарности.
— Не е заради теб, Блейн. За себе си го правя. Нужен си ми.
— Разбра ли вече за какво?
— Още не — каза Смит.
Привиквайки към сумрака, очите на Блейн различиха очертанията на главата и раменете на зомбито.
— А сега какво? — запита той.
— Сега си в безопасност. През подземията можем да те отведем чак до Ню Джърси. Оттам нататък ще се оправяш сам. Но не ми се вярва да имаш затруднения.
— Какво чакаме в момента?
— Мистър Кийн. Без негово разрешение не мога да те преведа по тунелите.
Зачакаха. След няколко минути Блейн различи да се задава крехката фигура на мистър Кийн, подпрян върху ръката на грамадния негър.
— Съжалявам, че имате неприятности — каза Кийн, сядайки до Блейн. — Много жалко.
— Мистър Кийн — обади се Смит, — ако само ми разрешите да го преведа до Ню Джърси по стария тунел Холанд…
— Искрено съжалявам — прекъсна го Кийн, — но не мога да разреша.