— Кое?
— Маркизките острови. Рядък архипелаг от малки островчета, бивше полинезийско владение нейде в средата на Тихия океан. Не много далече от Таити.
— Южните морета — промълви Блейн.
— Точно така. Предположихме, че там ще се чувствуваш у дома си, както нийде другаде на Земята. Чувал съм, че животът бил като в 20-и век. И което е по-важно, „Рекс“ може да те остави на мира.
— От къде на къде?
— Причината е очевидна, Том. Преди всичко защо изобщо искат да те убият? Защото са те измъкнали нелегално от миналото и се страхуват от мерките, които се кани да предприеме правителството. Но щом избягаш на Маркизите, излизаш от юрисдикцията на американското правителство. Няма те, няма и процес. А с това, че бягаш толкова далече, доказваш на „Рекс“ добрите си намерения. Това явно не е постъпка на човек, който се кани да се раздрънка пред чичо Сам. Пък и Маркизите са независима държавица, откакто французите ги напуснаха, тъй че за да те лови там, „Рекс“ ще трябва да получи специално разрешение. Обективно погледнато, това би трябвало да е прекалено главоболно за всички заинтересовани страни. Правителството на САЩ несъмнено ще зареже цялата история и мисля, че „Рекс“ ще те остави на мира.
— Сигурно ли е? — запита Блейн.
— Естествено, че не. Само догадка. Но разумна.
— Не можем ли предварително да се споразумеем с „Рекс“?
Орк поклати глава.
— За да се пазариш, Том, трябва да имаш нещичко. Докато си в Ню Йорк, за тях е по-лесно и по-безопасно да те убият.
— Май си прав — каза Блейн. — Как ще ме измъкнете?
Орк и Джо се спогледаха смутено.
— Е, точно това беше най-трудното — каза Орк. — Сякаш просто нямаше начин да те измъкнем жив.
— Хеликоптер или ракета?
— Трябва да спират на изходите към въздушните магистрали, а на всеки изход чакат ловци. Наземният транспорт също е изключен.
— Ако се дегизирам?
— Можеше да стане през първите часове на лова. Сега е невъзможно дори ако успеем да ти направим пълна пластична операция. Ловците вече са снабдени с детектори за самоличност. Ще те разобличат моментално.
— Значи няма изход? — запита Блейн.
Орк и Джо отново си размениха тревожни погледи.
— Има — каза Орк. — Само един изход. Но вероятно няма да ти допадне.
— Ще ми допадне да остана жив. Какъв е?
Орк помълча и запали нова пура.
— Намислихме да те подложим на бързо замразяване почти до абсолютната нула, като за космически полет. После ще превозим тялото ти в сандък със замразено говеждо. Ще бъдеш насред товара, тъй че най-вероятно няма да те открият.
— Звучи рисковано — забеляза Блейн.
— Не твърде рисковано — каза Орк.
Блейн се намръщи, долавяйки, че тук има нещо съмнително.
— През цялото време ще бъда в безсъзнание, нали?
— Не — отвърна Орк след дълго мълчание.
— Няма ли?
— Не може да стане така — обясни му Орк. — Там е работата, че ще трябва да се разделиш с тялото си. Тъкмо това се боях, че няма да ти допадне.
— За какво говориш, по дяволите? — запита Блейн, ставайки на крака.
— По-кротко — каза Орк. — Седни, запали си цигара, пийни още вино. Това е положението, Том. Не можем да измъкнем оттук замразено тяло със съзнание в него. Ловците очакват нещо от тоя сорт. Можеш ли да си представиш какво ще стане, когато завъртят детектора към трюма със замразено месо и засекат вътре дремещо съзнание? Хвърчилото отлита! Adieu la musique!12 Не се мъча да те сплаша, Том. Просто не може да стане така.
— Какво ще стане тогава със съзнанието ми? — запита Блейн, сядайки отново.
— Това — каза Орк — вече е работа на Джо. Обясни му, Джо.
Джо бързо кимна.
— Отговорът, приятелю, е Трансплант.
— Трансплант?
— Разказах ти за него в онази злополучна вечер, когато се срещнахме за пръв път. Спомняш ли си? Трансплант, великото забавление, играта, която всеки може да играе, тръпката за повехнали мозъци, допингът за морни тела. Нашата мрежа от Трансплантисти обхваща целия свят, мистър Блейн! Хора, които обичат да се превключват ту тук, ту там, мъже и жени, на които е омръзнало да влачат все същото старо тяло. Ще ви включим в организацията.
— Смятате да прехвърлите съзнанието ми през страната? — запита Блейн.
— Точно така! От тяло на тяло — отвърна Джо. — Повярвай ми, това е не само забавно, но и поучително.
Блейн скочи на крака толкова бързо, че прекатури стола.