В стаята вече имаше към дузина натрапници и продължаваха да нахълтват нови. Те се тълпяха около Мари Торн и плаката, без да обръщат ни най-малко внимание на Блейн. Един мъж, увлечен в задълбочен разговор с жена с прошарена коса, седна на ръба на леглото. За Блейн това беше последната капка.
— Престанете! — изкрещя той. — Писна ми от тия щури циркове. Какво ви става бе, хора, не можете ли да се държите като нормални човешки същества? А сега се пръждосвайте по дяволите!
— О, господи — въздъхна Мари Торн и притвори очи, — и темперамент е решил да демонстрира. Ед, поговори с него.
Към леглото на Блейн се приближи солиден изпотен мъж.
— Мистър Блейн — настойчиво запита той, — нали ви спасихме живота?
— Предполагам — навъсено отвърна Блейн.
— Знаете, че не бяхме длъжни. Спасяването ви изискваше много пари, време и усилия. Но ние го сторихме. В замяна не искаме нищо освен мъничко рекламна стойност.
— Рекламна стойност?
— Разбира се. Бяхте спасен с помощта на енергийна система „Рекс“.
Блейн кимна. Сега разбираше защо околните възприемат толкова нехайно възкръсването му в бъдещето. Бяха хвърлили огромни количества време, пари и усилия, за да постигнат успеха, несъмнено го бяха обсъждали от всяка възможна гледна точка и сега най-съзнателно го експлоатираха.
— Ясно — каза Блейн. — Спасили сте ме просто за да ме използувате като уловка в някаква рекламна кампания. Така ли е?
Ед се сконфузи.
— Защо да гледаме откъм лошата страна? Вие имахте живот, който се нуждаеше от спасяване. Ние пък имахме рекламна кампания, която се нуждаеше от блясък. Погрижихме се и за едното, и за другото, а ползата беше взаимна — както за вас, така и за „Рекс Корпорейшън“. Може мотивите ни да не са били съвсем алтруистични; бихте ли предпочели да си останете мъртъв?
Блейн поклати глава.
— Разбира се, че не — съгласи се Ед. — За вас животът е ценен. По-добре жив днес, отколкото мъртъв вчера, а? Чудесно. Щом е тъй, защо да не проявите малко благодарност? Защо да не ни окажете малко съдействие?
— Бих искал — каза Блейн, — само че постъпвате прекалено припряно.
— Разбирам и ви съчувствувам. Но нали знаете как е в рекламната игра, мистър Блейн. Времето е решаващо. Днес си сензация, утре никой не се интересува от теб. Налага се да използуваме спасението ви незабавно, докато е още прясно. Иначе губи всякаква стойност за нас.
— Благодарен съм, че ми спасихте живота — каза Блейн, — макар и да не е било съвсем безкористно. С радост ще ви сътруднича.
— Благодаря, мистър Блейн. И моля ви, засега без въпроси. Докато действуваме, ще схванете общата картина. Мис Торн, ваш ред е.
— Благодаря, Ед — каза Мари Торн. — Слушайте сега всички, получихме временно одобрение от мистър Рейли, тъй че продължаваме по плана. Били, измисли едно комюнике за сутрешните вестници. Нещо на тема „Човек от Миналото“…
— Правено е.
— Е, и какво? Все пак е новина, нали?
— Добре де, от много глава не боли. Значи така. Човек от 1988 година, изтръгнат…
— Извинявайте — обади се Блейн, — 1958 година.
— Тъй да е, от 1958 година, изтръгнат от смазаната си кола в мига след смъртта и прехвърлен в тяло приемник. Кратка справка за тялото приемник. После подчертаваме, че този скок през сто петдесет и две години е постигнат чрез енергийните системи „Рекс“. Казваме им колко ерга енергия сме изгорили… или нещо си там, дето го горим. Ще се посъветвам с някой инженер за точните термини. О’кей?
— Спомени, че никоя друга енергийна система не би могла да го направи — намеси се Джо. — Спомени и новата система за калибрация, която ни даде тази възможност.
— Няма да го използуват.
— Може и да го използуват — каза Мари Торн. — А сега вие, мисис Ванес. Искаме статия за чувствата на Блейн, когато енергийните системи „Рекс“ го изтръгнаха от лапите на смъртта. Направете го емоционално. Опишете първите му впечатления в изумителния свят на бъдещето. Около пет хиляди думи. Ще видим къде да го пуснем.
Възрастната мисис Ванес кимна.
— Може ли да го интервюирам сега?
— Няма време — каза Мари Торн. — Измислете нещо. Стъписан, ужасен, смаян, изненадан от всички промени, възникнали след неговата епоха. Научните постижения. Иска да види Марс. Не харесва новата мода. Мисли, че по негово време хората са били по-щастливи, живели са с по-малко машини, но по-спокойно. Блейн ще потвърди. Нали, Блейн?
Зашеметеният Блейн кимна.
— Чудесно. Снощи записахме спонтанните му реакции. Майк, хвани момчетата и монтирайте от записа петнайсетминутен сюжет, който публиката може да купи от всеки местен Сензорен магазин. Погрижете се за престижа на занаята, направете го като за истински познавачи. Но започнете с кратко, сдържано техническо обяснение как „Рекс“ е постигнал скока.