— Загрявам — каза Майк.
— Добре. Мистър Брайс, вие ще уредите Блейн да се появи на някое и друго солидно шоу. Той ще разкаже за впечатленията си от нашата епоха, как се чувствува в нея, ще я сравни със своята. Погрижете се да спомене за „Рекс“.
— Но аз не знам нищо за тази епоха! — възкликна Блейн.
— Ще узнаете — каза Мари Торн. — Е, добре, мисля, че за начало стига толкова. Да се хващаме на работа. Аз ще изложа на мистър Рейли какво планирахме дотук.
Докато другите излизаха, тя се обърна към Блейн.
— Сигурно ви се вижда, че постъпваме гадно. Но бизнесът си е бизнес независимо от епохата. Утре ще бъдете знаменит и навярно богат. Мисля, че при тези обстоятелства няма от какво да се оплаквате.
Тя излезе. Блейн я гледаше как крачи, стройна и самоуверена. Запита се какво ли е в тази епоха наказанието за побой на жена.
4.
Сестрата му донесе закуската на поднос. Брадатият доктор влезе, прегледа го и обяви, че е съвършено здрав. Нямало ни най-малка следа от депресия при прераждането, заяви той, а смъртната травма очевидно е била надценявана. Нищо не пречело Блейн да напусне леглото.
Сестрата излезе и се завърна с дрехи — синя риза, кафяви панталони и меки, тумбести сиви обувки. Премяната, увери го тя, била съвсем консервативна.
Блейн похапна с апетит. Но преди да се облече, той изследва новото си тяло с помощта на голямото огледало в банята. За пръв път имаше възможност предпазливо да одобри резултата.
Предишното му тяло беше високо и мършаво, с права черна коса и добродушно момчешко лице. За тридесет и две години бе свикнал с това бързо, сръчно, пъргаво тяло. Благосклонно бе приел недостатъците в конструкцията му, редките заболявания, бе ги издигнал в ранг на достойнства, уникални качества на вселената в тях личност. Защото телесните ограничения като че изразяваха изключителната му същност далеч по-пълно, отколкото достойнствата.
Обичаше си старото тяло. Новото го смая.
Беше под среден ръст, с тежка мускулатура, мощни гърди и широки плещи. Горната част натежаваше, защото краката бяха късички в сравнение с херкулесовския торс. Дланите бяха големи и мазолести. Блейн сви юмрук и го изгледа с уважение. Навярно би могъл да повали бивол с един удар, ако още се намираха биволи.
Лицето му беше прямо и решително, с издадена челюст, широки скули и римски нос. Косата беше руса и къдрава. Очите — стоманеносини. Донякъде хубаво и малко брутално лице.
— Не ми харесва — категорично рече Блейн. — Мразя къдравата руса коса.
Новото му тяло имаше значителна физическа сила, но той никога не бе харесвал грубата сила. Тялото изглеждаше тромаво, недодялано, трудно за управление. Подобни тела се препъват в столове, настъпват хората по мазолите, ръкуват се прекалено енергично, говорят прекалено гръмко и се потят обилно. Дрехите вечно щяха да провисват или да го стягат. Щеше да се нуждае от постоянно физическо натоварване. Може би щеше да се наложи дори да мине на диета — тялото, изглежда, имаше лека склонност към затлъстяване.
— Силата е хубаво нещо — каза си Блейн, — стига да има за какво да я употребиш. Иначе е само пречка и излишък като крилете на птицата додо1.
Тялото не беше цвете за мирисане. Но лицето беше още по-зле. Блейн никога не бе харесвал силните, сурови, грубо издялани лица. Биваше ги за миньори, армейски сержанти, пътешественици из джунглите и тям подобни. Но не и за човек, който обича цивилизованото общество. Подобно лице очевидно не беше способно на изтънчени изражения. Всички нюанси, всички деликатни взаимодействия между черти и плоскости щяха да се губят. С такова лице можеш да се хилиш или да се мръщиш; ще личат само грубите емоции.
За проба опита да се усмихне хлапашки пред огледалото. Отсреща се ухили похотлив сатир.
— Изиграха ме — горестно промърмори Блейн.
Явно свойствата на сегашното му съзнание и новото тяло си противоречаха. Сътрудничеството помежду им изглеждаше невъзможно. Разбира се, личността можеше да преобрази тялото, от друга страна, и тялото можеше да предяви някои претенции към личността.
— Ще видим — каза Блейн на страховитото си тяло, — ще видим кой командува.
На лявото му рамо имаше дълъг назъбен белег. Зачуди се какво ли е наранило тялото толкова тежко. После взе да се пита къде е истинският собственик. Можеше ли още да е в мозъка и потайно да чака кога ще му се удаде да вземе властта?