Госпожа Дженингс ни прекъсна с приятния си глас.
— Няма да е лесно да намерите щат, в който да можете да работите.
— Извинете, какво казахте?
— Доктор Ройс и аз направихме някои справки. Организацията е обхванала цялата страна.
— Какво! Четиридесет и осем щата?
— Демоните нямат същите ограничения като нас.
Мрачното настроение се спусна като мъгла върху нас. Обсъдихме нещата от всички възможни аспекти и се върнахме там, откъдето бяхме започнали. Нямаше полза да имаш в ръцете си нов добър бизнес — Дитуърт беше спуснал резетата навсякъде. Настъпи неловка тишина.
Накрая избухнах така, че самият аз се изненадах.
— Разберете! — възкликнах аз. — Положението е нетърпимо. Дайте да престанем да се залъгваме и да си го признаем. Докато Дитуърт контролира нещата, за нас живот няма да има. Защо не направим нещо?
Джедсън се усмихна измъчено.
— Нямаше да е лошо, Арчи, стига да знаех какво.
— Но ние знаем кой е нашият враг — Дитуърт! Да се опитаме да се справим с него — законно или не, честно или с подлост.
— Точно там е работата. Познаваме ли врага си? Знаем, че е демон, но какъв? И къде? Никой не го е виждал от седмици.
— Така ли? Но стори ми се, че онзи ден…
— Само телесната обвивка. Истинският Дитуърт е някъде, където не можем да го видим.
— Но щом като е демон, не може ли да бъде извикан и принуден…
Този път отговори госпожа Дженингс.
— Може би да, макар че е несигурно и опасно. Но ние не знаем нещо много важно — неговото истинско име. За да извикаш един демон, трябва да знаеш името му, иначе няма да ти се подчинява, независимо колко силно е заклинанието. Търсих в Полусвета цели седмици, но не успях да науча това име.
Доктор Уъртингтън се изкашля — прозвуча като бетонобъркачка — и предложи:
— На ваше разположение съм, стига да мога да ви бъда от полза, за да се ликвидира тази неприятност…
Госпожа Дженингс му благодари. — Засега не виждам как бихме могли да ви използваме, докторе. Знаех, че може да се разчита на вас.
Джедсън неочаквано каза:
— Бялото надделява над черното.
— Разбира се — отвърна тя.
— Навсякъде ли?
— Навсякъде, тъй като тъмнината е липса на светлина.
— Не е добре бялото да служи на черното — продължи той.
— Не е.
— С помощта на моя брат Ройс можем да занесем светлина в тъмнината.
Тя се позамисли.
— Да, възможно е. Но е много опасно.
— Били ли сте там?
— Само пътьом. Но вие не сте аз, нито пък останалите.
Всички освен мен следяха нишката на разговора. Прекъснах ги:
— Чакайте малко, моля ви. Нахално ли ще бъде да ви помоля да ми обясните за какво става дума?
— Не искахме да те обидим, Арчибалд — каза меко госпожа Дженингс. — Джозеф предложи след като тук сме в задънена улица, да направим атака в Полусвета, да надушим този демон и да го сразим на негова почва.
Отне ми малко време да осъзная дързостта на този план. После казах:
— Чудесно! Хайде да започваме! Кога тръгваме?
Те отново се върнаха към професионалния си разговор, който аз не можех да следя. Госпожа Дженингс извади няколко вехти книги, за да направи справки, които за мен бяха като на санскритски език. Джедсън взе алманаха й и заедно с доктора излязоха в задния двор да наблюдават луната.
Накрая започна спор, или по-скоро обсъждане — всеки споделяше с госпожа Дженингс съображенията си относно поддържането на връзка. Изглежда нямаше подходящ начин да се поддържа връзка с реалния свят и госпожа Дженингс не искаше да започваме, докато не се намереше такъв. Трудността беше в следното: след като не бяха черни магьосници, без да са подписали договор със Стария Ник, те не бяха жители на Царството на тъмнината и не можеха да се движат в него безнаказано.
Боуди се обърна към Джедсън.
— Ами Елен Мегет? — колебливо рече той.
— Елен? Да, разбира се. Тя би могла да го направи. Госпожо Дженингс, имат ли съседите ви телефон?
— Няма значение — каза Боуди, — само помисли за нея няколко минути, за да мога да хвана линия… — Той се втренчи в лицето на Джедсън и изведнъж изчезна.
Може би след около три минути по-късно Елен Мегет с лекота изникна от нищото.
— Господин Боуди ще бъде тук след няколко минути — каза тя. — Спря да си купи цигари.
Джедсън я представи на госпожа Дженингс. Наистина имаше болнав вид и можех да разбера загрижеността на Джедсън. Често преглъщаше и се задъхваше леко като при болна щитовидна жлеза.
Веднага след като се върна Джек, започнаха да обсъждат подробностите. Беше обяснил на Елен какво смятат да правят и тя бе напълно съгласна. Смяташе, че още един транс няма да й навреди. Нямаше смисъл да се изчаква и те смятаха да тръгнат веднага. Госпожа Дженингс даваше последни нареждания.