Чак тогава се сети за предупреждението на Косача: че никой няма да се отнесе мило с него заради това, което е сторил за Коул. Човекът се беше оказал прав — и момчето го мразеше заради това, точно както останалите мразеха Роуан.
3.
Силата на съдбата
2042-ра. Това е година, известна във всички училища. Беше годината, в която изчислителната мощ стана безгранична… или толкова близо до безграничното, че вече не можеше да бъде измерена. Беше годината, в която научихме… всичко. „Облакът“ се превърна в „Буря“ и сега цялата информация, която може да се узнае във всички сфери, се съхранява в почти безкрайната памет на Бурята за всеки, който иска да получи достъп.
Но и тук, както в много други аспекти, щом притежаваш безкрайно познание, изведнъж то престава да ти се струва толкова важно. Да, знаем всичко, но често се чудя дали някой изобщо си прави труда да надникне в тези данни. Разбира се, има учени, които изследват онова, което вече ни е известно, само че докога ли? Самата идея на обучението в училище е била да набираме знания, за да можем да подобрим живота си на този свят. Но идеалният свят няма нужда от подобрения. Подобно на повечето други дейности, които вършим, обучението ни още от предучилищна възраст, през гимназиите, до най-престижните университети е просто начин да се поддържаме заети.
2042-ра е годината, в която победихме смъртта, а също и годината, в която престанахме да броим. Разбира се, продължихме да отброяваме годините още няколко десетилетия, но в мига, в който постигнахме безсмъртието, моментът на смъртта престана да има значение.
Нямам представа кога точно сме преминали към китайския календар — Годината на кучето, Годината на козата, на дракона и така нататък. Също така не мога да кажа кога точно активистите за защита на животните започнаха да се борят за равни права на техните любими животни и добавиха Година на видрата, на кита и на пингвина. Не помня също кога наименованията престанаха да се повтарят, а всяка година започна да се кръщава на различен животински вид. Единственото, което знам със сигурност, е, че тази година беше Годината на оцелота.
А що се отнася до нещата, които не знам, сигурна съм, че всички те са събрани в Бурята, стига някой да има мотивацията да надникне там.
Цитра получи поканата в началото на януари. Пристигна по пощата… което беше първата индикация, че е нещо необичайно. Само три вида пратки пристигаха по пощата: колети, официални бизнес документи и писма от ексцентрици — единствените хора, които все още пишеха писма. Изглежда, тази принадлежеше към третата група.
— Отвори го — подкани я Бен, по-развълнуван от писмото дори и от Цитра. Беше надписано на ръка, което го правеше още по-странно. Истинският ръкопис все още се учеше по желание, но ако не броеше себе си, тя познаваше съвсем малко души, които го владееха. Разкъса плика и извади отвътре картичка в същия цвят на яйчена черупка като на самия плик, а след това я прочете наум, преди да направи същото и на глас.
За мен ще е удоволствие да бъда в компанията ви в опера „Гранд Сивик“ на деветнайсети януари в седем часа вечерта.
Нямаше подпис, нито обратен адрес. Но плика съдържаше един-единствен билет.
— Операта? — възкликна Бен. — Пфу!
Цитра напълно споделяше отношението му.
— Възможно ли е да е училищно събитие? — попита майка им.
Цитра поклати глава.
— Ако беше така, щях да кажа.
Тя взе плика и поканата от ръцете на Цитра, за да ги огледа.
— Е, каквото и да е, изглежда интересно.
— Вероятно е начин някой загубеняк да ме покани на среща, защото го е страх да ме попита в лицето.
— Смяташ ли да отидеш? — попита майка ѝ.
— Мамо… момче, което ме кани на опера, или си прави шега, или е побъркано.
— Или се опитва да те впечатли.
Цитра изръмжа и излезе от стаята, подразнена от собственото си любопитство.
— Няма да ходя! — провикна се от другата стая с пълното съзнание, че ще го направи.
Опера „Гранд Сивик“ беше едно от малкото места, на които всеки с известна позиция в обществото ходеше, за да бъде видян. На всяко от представленията само половината от присъстващите бяха там заради самата опера. Останалите просто участваха в голямата мелодрама около изкачването по социалната стълбица и кариерното развитие. Дори Цитра, която не се движеше в нито един от тези кръгове, беше наясно с нравите.