— Готова съм за дисциплинарни действия — отсече Цитра.
— Дисциплинарни действия — повтори Косач Кюри отвратено, но омерзението не беше насочено към Цитра. — Би трябвало да накажа себе си, задето съм била така непростимо сляпа за онова, което вършиш.
Цитра изпусна дъха, който беше задържала през последните двайсет секунди.
— Каза ли на някой друг? — попита Косач Кюри.
Цитра се поколеба, но след това осъзна, че няма смисъл да крие.
— Казах на Роуан.
— Боях се, че ще отговориш така. Кажи ми, Цитра, какво направи той, след като му го сподели? Ще ти кажа какво — счупи ти врата! Струва ми се, че тази постъпка красноречиво изразява позицията му. Можеш да се обзаложиш, че Косач Годар вече знае всичко за теорията ти.
Цитра дори не искаше да помисля дали е истина.
— Това, което трябва да направим сега, е да проследим онези свидетели и да опитаме да накараме някой да се разприказва. — Остави на мен — прекъсна я Косач Кюри. — Вече си направила повече от достатъчно. Сега трябва да освободиш съзнанието си от проблема и да се съсредоточиш върху учението и тренировките си.
— Но ако наистина се окаже, че има скандал във Форума на Косачите…
— … тогава най-добрата възможност ще е сама да спечелиш позиция на Косач и да се бориш отвътре.
Цитра въздъхна. Косач Кюри беше по-упорита дори и от Цитра и щом си наумеше нещо, нямаше какво да я разколебае.
— Да, Ваша чест.
Цитра отиде в стаята си, но не можа да се отърси от силното усещане, че Косач Кюри премълчава нещо.
На следващия ден дойдоха за Цитра. Косач Кюри беше излязла на пазар, а Цитра правеше това, което се очакваше от нея. Упражняваше бойно изкуство с ножове с различни размери и тегло, като се опитваше да запази баланс и грация.
Чу блъскане по вратата, което я накара да изпусне по-голямото острие, и едва не прободе крака си. Връхлетя я като истинско дежа вю, тъй като тропането беше досущ като онова в нощта след смъртта на Косач Фарадей. Напористо, силно и безотказно.
Тя остави по-тежкото оръжие на пода, но скри малкото в джоба, пришит към панталона ѝ. Каквото и да се случеше, нямаше да отвори невъоръжена.
Дръпна вратата и се озова пред двама офицери на Гвардията на Острието, също както се беше случило и в онази ужасна вечер, и сърцето ѝ се сви.
— Цитра Теранова? — заговори единият офицер.
— Да?
— Боя се, че ще трябва да дойдете с нас.
— Защо? Какво се е случило?
Но те не ѝ отговориха, а този път с тях нямаше никой, който да обясни. В този момент ѝ се стори, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Как можеше да е сигурна, че тези изобщо са служители на Гвардията на Острието? Униформите можеха да са фалшиви.
— Покажете ми значките си! — настоя тя. — Искам да видя значките ви.
Или изобщо не притежаваха такива, или не искаха да си правят труда да ги вадят, но единият я сграбчи.
— Може би не чухте добре. Казах, че трябва да дойдете с нас.
Цитра се измъкна от хватката му, извъртя се, за кратък миг се замисли дали да извади ножа от тайния джоб, но вместо това му нанесе жесток ритник в шията и го повали. Тя се сви, подготви се да атакува другия, но закъсня с част от секундата. Мъжът замахна с някакво пособие и го стовари върху нея. Собственото ѝ тяло изведнъж се превърна в неин враг, тя се свлече и удари главата си достатъчно силно, че да изгуби съзнание.
Когато се свести, беше в кола, заключена на задната седалка със съсипващо главоболие, което нанитите ѝ се бореха да потушат. Опита се да опипа лицето си, но установи, че ръцете ѝ са вързани. Китките ѝ бяха захванати с метални скоби с къса верига помежду им. Някакъв ужасен артефакт от Епохата на смъртните.
Тя заблъска по преградата между предните и задните седалки. Най-сетне единият пазач се извърна към нея и я погледна преспокойно.
— Искаш още един заряд? — заплаши я той. — С удоволствие бих ти го осигурил. А след извършеното от теб бих увеличил волтажа до червено.
— Какво е извършеното от мен? Нищо не съм направила! В какво ме обвинявате?
— В древно престъпление, наречено убийство — отвърна той. — Убийството на Почитаемия Косач Майкъл Фарадей.
Никой не ѝ прочете правата. Никой не ѝ предложи защитник. Подобни закони и правила бяха присъщи за съвсем друга епоха. Епоха, в която престъпленията са били факти от живота, и цели институции са били ангажирани с опита да накажат престъпниците. В свят без престъпления не съществуваше съвременен прецедент за справяне с нещо подобно. Всеки толкова сложен и странен казус бе оставен за решаване от Бурята… но този проблем засягаше Косач, а това означаваше, че Бурята не можеше да се намесва. Съдбата на Цитра беше изцяло в ръцете на Свещеното острие Ксенократ.