Заведоха я в дома му — колибата насред идеално поддържана морава, която се простираше върху покрива на сто и деветнайсет етажна сграда.
Тя седна на дървен стол. Капаните на ръцете ѝ бяха прекалено стегнати, а нанитите ѝ губеха битката с болката.
Ксенократ се изправи пред нея, закривайки светлината. Този път не беше нито любезен, нито се опитваше да я успокои.
— Не мисля, че разбирате колко сериозно е обвинението срещу вас, госпожице Теранова.
— Знам колко е сериозно. Знам също, че е напълно нелепо.
Свещеното острие не отговори. Тя размърда ръце в лъскавото нещо, стегнало ръцете ѝ. Що за свят би измислил подобно пособие? Що за свят би имал нужда от него?
Тогава от сянката се появи още един Косач с роба в землистокафяво и горскозелено. Косач Мандела.
— Най-сетне един разумен човек! — възкликна Цитра. — Косач Мандела, моля ви, помогнете ми! Моля ви, кажете им, че не съм виновна!
Косач Мандела поклати глава.
— Нищо подобно няма да сторя, Цитра — обяви той скръбно.
— Поговорете с Косач Кюри! Тя знае, че не съм го извършила аз!
— Ситуацията е твърде деликатна, че да въвличаме Косач Кюри на този етап — заяви Ксенократ. — Ще бъде уведомена, щом определим вината ти.
— Почакайте… искате да кажете, че тя не знае къде съм?
— Знае, че сме те задържали — отвърна Ксенократ. — Засега ще ѝ спестим подробностите.
Косач Мандела седна на стол срещу нея.
— Знаем, че си се ровила в задния мозък и си се опитала да изтриеш записи от действията на Косач Фарадей в деня на смъртта му, за да навредиш на собственото ни вътрешно разследване.
— Нищо подобно не съм правила! — но колкото повече отричаше, толкова по-виновна изглеждаше.
— Все пак това не е най-уличаващото доказателство — заяви Косач Мандела. След това погледна към Ксенократ. — Може ли да ѝ покажа?
Ксенократ кимна, а Мандела извади от робата си лист хартия и го пъхна в закопчаните с белезници ръце на Цитра. Тя започна да чете, без да има и най-малка представа какво може да е. Оказа се копие от записки в дневник. Цитра разпозна почерка. Несъмнено беше на Косач Фарадей. А докато четеше, сърцето ѝ се сви до дълбини, които не подозираше, че съществуват на този или който и да е друг свят.
Боя се, че допуснах ужасна грешка. Стажант не бива да се избира набързо, но аз сглупих. Изпитвах нужда да предам всичко, което знам, всичко, което съм овладял. Потърсих начин да отворя път към Форума на Косачите на повече хора, които мислят като мен.
Тя идва до вратата ми нощем. Чувам я в тъмното и мога само да гадая за намеренията ѝ. Веднъж я залових да влиза в стаята ми. Ако бях заспал, кой знае какво можеше да направи?
Притеснен съм, че може да е замислила края ми.
Тя е хитра, целеустремена и пресметлива, а аз я обучих твърде добре в много изкуства за елиминиране. Нека се знае, че ако ме споходи смъртта, няма да е, защото съм упражнил Самоприбирането. Ако животът ми приключи неочаквано, вината ще тежи на нейната ръка, не на моята.
Очите на Цитра се насълзиха от мъка и чувство за предателство.
— Защо? Защо би написал нещо подобно? — започваше да се съмнява в собствения си разум.
— Има само една причина, Цитра — каза Косач Мандела.
— Нашето разследване потвърди, че свидетелите са били подкупени да излъжат какво се е случило всъщност. След това идентичността им е била подправена, така че не можем да ги открием.
— Подкупени! — извика Цитра, улови се за последната си надежда. — Да! Били са подкупени с имунитет! Това доказва, че не може да съм го извършила аз! Може да го е направил единствено друг Косач!
— Проследихме източника на имунитет — продължи Косач Мандела. — Който е убил Косач Фарадей, му е нанесъл и финална обида. След смъртта му убиецът е обезвредил защитата на пръстена му и е гарантирал имунитет на свидетелите.
— Къде е пръстенът, Цитра — настоя Ксенократ.
Тя вече не можеше да го погледне в лицето.
— Нямам представа.
— Имам само един въпрос към теб, Цитра — заяви Косач Мандела. — Защо го направи? Да не би да презираш методите му? Или си свързана с тоналния култ?
Цитра продължаваше да гледа надолу към копието от записките от дневник.
— Нито едното от двете.
Косач Мандела поклати глава и се изправи.
— През всичките ми години като Косач никога не съм виждал подобно нещо — каза той. — Ти посрамваш всички ни. — След това я остави сама с Ксенократ.